Крачка встрани от двореца на кралица Мария и попадаш в омагьосан свят - през скърцащата дървена врата, през копринените мрежи на паяците и пукота на сухите листа в краката. Между осемте аркади на лоджията изведнъж избухва синьото на морето. Под теб е зеленината на подивялата градина, все още толкова красива.

Вила Щорк се появява на мястото на стар турски кьошк след Първата световна война, когато Южна Добруджа попада в границите на Румъния. Родена е в мечтите на артистичното семейство Чечилия и Фредерик Щорк, тя - първата в Европа жена преподавател в държавна академия по изкуствата, той - потомствен скулптор.

Построена преди двореца на кралица Мария, това е най-старата запазена румънска постройка от времето на окупацията. Архитектурният план вероятно е на самата Чечилия Щорк, която е повлияна от италианските палацо. В мемоарите си тя разказва как отдалече вилата прилича на старинен римски дворец: "Представете си къща, построена на височина над самото море, нелишена от елегантност, строгост и простота, приличаща на крепост с високи зидове в партера, пресечени от няколко дълги прозореца и една тясна и висока врата." (Мемоарите на Чечилия Щорк са преведени от Димитричка и Максим Попови, част от тях са публикувани от арх. Велин Нейчев.)

Вътрешната аркада във вилата е "заета" от базиликата "Сан Марко" във Венеция, а камината е във флорентински стил. Стените навремето са били изрисувани от самата Чечилия с помощта на сина и дъщеря й и са били изпъстрени с кораби с екзотични екипажи, пристанища, конници с развети наметала. Романтичната обстановка е била допълнена от синьо-бели тъкани, месингови свещници и скулптурите на Фредерик от бронз и мрамор, поставени върху масивни каменни постаменти. Лястовици се стрелкали между арките, от басейна и извор в стената се носел тих ромон. През кръгли и правоъгълни отвори в куполообразния покрив на единствената спалня се виждали звездите. Самата кралица Мария често гостувала във вила Щорк...

След връщането на Южна Добруджа на България семейство Щорк напускат вилата. През социализма тя е доразграбена и превърната в почивен дом. Преди десетина години е продадена на бизнесмен, който имал планове за възстановяването й, но сега се продава отново, без никакви подобрения и изложена на стихиите и възпитанието на случайните й посетители. Дано да се намери човек, който да върне на вилата блясъка й, а на българското Черноморие - една от архитектурните му перли.

С приятелите ми, които са ме довели да я разгледаме, стискаме палци на Щъркеловата вила и се надяваме лошите дни за нея да свършат скоро.