Този път повече от всякога нуждата да сменя гледката към раззеленилата се Витоша и до болка познатите софийски маршрути с мирис на море и така жадувания Солун е наложителна.

Това мое първо пътуване ще бъде знак за връщане към нормалността и начало на изцелението ми от болестта, от която страдах през последните месеци – tripophobia, или страх да нямаш никакви запазени дати за пътешествия.

Солун е град с голямо сърце. Силният му сърдечен ритъм няма как да не бъде чут и съм почти сигурен, че много бързо площадите отново ще се изпълнят с млади хора, на които липсата на социална комуникация през последните месеци им е дошла в повече. Това е град, който знае как да живее и да обича, както и да цени хубавата храна и добрата компания.

Уникално е усещането как още с преминаването на границата и с появата на първата радиостанция на гръцки започваш да се чувстваш по-скоро местен, отколкото турист, което означава само едно – преминаваш на режим „сига, сига“ или от гръцки – „по-полека“.

Да излезеш навън, да попиваш от невероятната атмосфера, да създаваш нови приятелства, да откриваш места, в които да потъваш с часове – това е подаръкът, който градът ти предлага. Заради това, че Солун е пълен със студенти и повечето университети са в центъра, присъствието на млади хора в  кафенетата създава илюзия за нескончаема веселба и внушава усещане за безгрижие, точно онова, от което имаме нужда сега.

За мен и много други любители на средиземноморската кухня Солун е гастрономичен рай на една ръка разстояние. Разхождайки се по улиците, сме привлечени от различните аромати на месо на скара, силно кафе, прясно изпечен хляб, пикантни пайове и сладката миризма, идваща от безбройните тави със сиропирани десерти на местните пекари. Не на последно място са и узо таверните, където по традиционните ястия може да се прочете историята на града.

И този път няма да изневеря на традицията си и ще прекарам първата вечер в компанията на див лаврак, стира или най-доброто от улова за деня на ресторанта, който съм избрал. Има няколко места, за които със сигурност знам, че няма да ме подведат.
Marea Sea Spirit е един от тях. Собственост на моите приятели Ставрос и Христос (единият от тях с италианска жилка, която на места си проличава в менюто), това е един от най-добрите рибни ресторанти в града в момента. По-голяма част от улова идва от третия ръкав на Халкидики и рибата е безкомпромисно прясна. Съвременните градски ястия са представени чрез креативен гурме подход, който залага на свежите суровини и модерните техники. Присъствието на собствениците във всеки момент в ресторанта говори за ангажимента им и за личната отговорност за резултатите. Тартар от ципура с черен трюфел и хлебчета трамезини, както и карпачо от лаврак с хайвер бутарга и нар са сред задължителните.

7 Thalasses е ресторантът, който традиционно посещавам, когато съм тук. Преминал през няколко кризи в последното десетилетие, напоследък той държи много добро ниво благодарение на шеф Андреас Вулгарис. Известният готвач акцентира върху средиземноморската кухня, използвайки органични съставки от цяла Гърция. Спаначената салата с октопод и балсамико, както и печеният патладжан със сирене, а за десерт грис халва с портокалов сладолед са неизменна част от менюто ми тук.

Dug Private Sceffing е безспорно едно от най-добрите места за хранене в града. Малкият, но с изключително вкусно меню ресторант, макар и намиращ се извън центъра, изисква резервация няколко дни предварително. Храната е толкова добра, че локацията няма значение. Интериорът по-скоро напомня на заведения от веригата „Реле е Шато“ с отворената провансалска кухня, която създава специфично настроение. Тук основните специалитети са с месо, но не липсва и прясната риба. Не пропускайте лозовите сармички, пълнени с месо (долмадес), и шоколадовия ганаш за десерт.

Grada Nuevo е друг добър рибен ресторант в сърцето на града. Собственикът Апостолис е един от хората, които истински обичат работата си. Заедно със съпругата си, която е главен готвач, тук можете да ядете най-добрите лингуини с лобстер в града, както и да намерите богат избор от прясно уловена риба. За десерт препоръчвам тукашната трактовка на традиционния гръцки десерт Галактобуреко – баница със сиропиран сладък крем.

Kritikos – същият, който познавам от третия ръкав на Халкидики, е друг добър рибен ресторант в града с единствения недостатък, че се намира в далечния квартал Панорама, аналог на софийската Бояна. Той е добра алтернатива да опитаме емблематичната рибена супа, без да ни се налага да бием път чак до Уранопули.

Искам да обърна специално внимание на едно малко ресторантче, което съм сигурен, че ще задоволи всеки балкански вкус. Diavasi се намира в самия център на града и е място, през което задължително минавам. Менюто е изключително сбито. Специалитетите гирос и суджукаки са запазили същото качество и вкус както през далечната 1977-а, когато заведението е посрещнало гости за първи път.

За десерт не можем да не минем през Ble. Заведението на Макис, собственик на най-доброто място за сладки неща в Солун, е с униален интериор от дизайнерите на Армани (същите са правили известната верига пекарни „Принци“ в Италия). Приготвеният от френския шеф ванилов сладолед без захар едва ли ще успокои гузната ни съвест след поредния гурме уикенд. Но той със сигурност си заслужава, дори да ни коства 14-дневна карантина.

Spaghetti Kitchen препоръчва/

Marea Sea Spirit
7 Thalasses
Dug Private Sceffing - +30 231 551 9333
Grada Nuevo
Kritikos
Diavasi - +30 231 022 0596
Ble