Котката – защото не трябва да се разхожда, а и можеш да я зарежеш за две седмици (толкова трае и стандартната карантина), като помолиш приятел да минава „от време на време“, за да я храни. Но трябва да си готов за Голямото отмъщение на любимеца – гилотиниране на саксийни цветя и подмокряне в контакта.

Кучето – в карантинния период кучето показа своето човеколюбие, като извеждаше стопаните си на разходка, докато собствениците на котки, змии, папагали и рибки бяха лишени от това право. Завиждащите трябваше да бъдат успокоени, като им се покаже клип „Как се мие и обеззаразява куче след разходка“. Или „Как се опакова с найлони куче, преди да бъде изведено на разходка“.

Динозаврите – истински винтидж. Палеонтологът Джак Хорнър опитва да реконструира генетично пилета, така че да заприличат на своите предшественици от юрския период – с дълги опашки, нокти и зъби. В мечтите на учения сладки мини птерозаври биха могли да се разхождат из дворовете ни по подобие на кучетата и котките.

Роботите – вече има роботи кучета и проблемът с тях не е, че не могат да скочат на коленете ви, а че не умеят да регулират силата на скока, за да не останете с капачка по-малко. Преди близо две десетилетия Sony пускат на пазара кученцето робот Айбо. 80 процента от децата между 7 и 15 години, които са се възползвали от услугите му, твърдят, че то ги развеселява, когато им е тъжно. През 2014 година компанията спира производството на резервни части за Айбо и това предизвиква масово „измиране“ на роботчетата. Опечалени собственици, най-вече в Япония, им организират истински погребения. Една жена дори вписва в завещанието си желанието след смъртта й Айбо да бъде кремиран с нея.