“Ужасно нещо е да чакаш, докато си готов. Имам усещането, че всъщност никой никога не е напълно готов да направи каквото и да е. Не съществува такова нещо като „да си готов“. Съществува само сега, настоящият момент. Затова, каквото и да е, направете го сега, няма смисъл да се чака. Сега е толкова подходящо време, колкото когато и да е“, казва Хю Лори.

Въпреки че не му харесва особено името му да се свързва основно с ролята на доктор Хаус от едноименния сериал, факт е, че винаги ще го асоциираме с този странен, груб, харизматичен, саркастичен, остроумен и любим герой.

А истината е, че мечтаел да се занимава с медицина, в колежа предпочел археология и антропология, но в крайна сметка страстта му се оказали киното и музиката. 

„Това определено не е честно. Имам толкова невероятен живот и такъв късмет, че сега с нетърпение очаквам някое пиано да падне на главата ми, за да има все пак някакъв баланс. Затова обещавам, че ще започна работа върху глобалната несправедливост в живота“, казва с усмивка Хю Лори.

Ето още няколко любими цитата от актьора, който е запален мотоциклетист, свири на китара от 16-годишен, женен е от 1989 г., има двама синове и една дъщеря, вярва в науката и медицината:

- Не бих могъл да играя толкова добре, колкото Ал Пачино или да свиря на пиано така, както Доктор Джон. Но бих могъл да играя по-добре от Доктор Джон и да свиря на пиано по-добре от Ал Пачино.

- Актьорската професия до голяма степен е свързана със слагане на маски, докато при музиката става въпрос за свалянето им.

- Единственото хубаво нещо, което забелязвам относно парите, единственият позитивен аспект на тази иначе така вулгарна стока, е че може да ги използваш, за да си купуваш неща.

- Смъртта и катастрофите ни дебнат във всяка секунда от живота ни, опитвайки се да се докопат до нас. В повечето случаи обаче пропускат. Като, например, многото километри на магистралата, без да спукаме гума, или многото вируси, които минават през телата ни без да ни засегнат. Като многото случаи, когато пианото пада на улицата минута, след като отминем или пък месец след това, няма значение. Така че, освен ако не възнамерявате да падате на колене и да благодарите всеки път, когато катастрофите ви пропуснат, то няма никакъв смисъл да се жалвате и да хленчите, когато ви уцелят.

- Не вярвам в Бог, но си мисля, че ако все пак съществува и ни гледа отгоре, то със сигурност всеки път, когато види, че вземаме нещо за даденост, задължително ще ни го отнеме.