Филип Колбер е британски художник, който е избрал кръстопътя между живописта, скулптурата, музиката, модата и интериорния дизайн. Достатъчно е да видите и една от творбите му, за да разберете защо го наричат Кръщелника на Анди Уорхол и Престолонаследника на попарта.

Крещящи цветове, плоски изображения, свободно заимстване на образи от големи художници – прословутите кражби на попарта, определяни мило като „присвоявания“, обръщане с краката нагоре на историята на изкуството, хумор и нахалство в големи дози – всичко това го има в мащабните платна, в дрехите, в предметния дизайн на Колбер, който е избрал за свое творческо алтер его омарa. Омарът влиза в дизайна още с телефона на Салвадор Дали и след това с вдъхновената от испанеца рокля на Елза Скиапарели. Колбер се обръща към него преди 12 години и му създава цяла интерактивна държава – Омароландия, която скоро ще отвори своя чатстая, достъпна за всички.

Омарът е главно действащо лице в изложбата на Колбер „Lobster Land“ в софийската галерия „Структура“. Той е пародийна фигура, качена на скейтборд или със смартфон в ръка, той е и леко идиотска жълта чаша за шампанско – пие се от щипците му. Може да бъде открит сред лудото изобилие от образи в картините – в едната лъв е забил зъби в тялото му в разгара на епична битка с участието на образ на Пикасо, зебри, емотикони и магарета.

В другата Омарът е рицар, яхнал бяла чапла и насочил копие към противник в суитшърт на Lacoste. Навсякъде Омарът е облечен в син костюм, изпъстрен с изображения на пържено яйце като намигване към родината на създателя си и прословутата английска закуска.

Филип Колбер има същия костюм. Дрехите на основания от него през 2008 година лейбъл The Rodnik Band са заредени с веселие. Това чувство присъства в колекциите му от концептуални рокли с ръчно нашити пайети – рокля, изобразяваща кутията на супата Campbell, с прочутия писоар на Марсел Дюшан, със слънчогледите на Ван Гог. Най-важното качество на модата е фантазията и ескейпизма, бягството от реалността, казва Колбер. Той използва класически кройки като платно за идеите си – най-често това е малката рокля с А-силует, а от материите залага на коприна, жоржет и сатен, на кашмир.

Сред почитателите на модните експерименти на Колбер са Карл Лагерфелд, Кара Делевин, Ана Пиаджи и Лейди Гага, Сиена Милър, Лили Коул и Пийч Гелдоф. На парти през 2012 година художникът среща Рита Ора и тя му поръчва да направи дрехите за световното й турне през следващата година. Колбер измисля за нея роклята швейцарско сирене, изработена от любимите му пайети, рокля с принтирани пуканки и двуетажен автобус. Работи и за едно от турнетата на Лейди Гага, но сам признава, че това е най-консервативната му и некреативна рокля - черна с принтове. Каква ирония, да създам нещо толкова скучно за най-атрактивната американка, казва Колбер.

Негови дрехи са представяни с пърформанс в лондонския Selfridge и Colette в Париж, на „нелегално“ ревю в рамките на Парижката седмица на модата и в напълно легално на Лондонската модна седмица.

Облеклата му са хибриден продукт. Крачка в посока на носимото изкуство, те стоят на ничията земя между изкуството и модата. Колбер има предшественици в лицето на Пикасо и Де Кирико, които са създавали костюми, на Соня Делоне (художничка абстракционистка от първата половина на 20. век, която работи и в керамиката, сценографията и дизайна, култови са рисуваните в кубистичен стил шалове на модната й къща Maison Delaunay). Обича да цитира Оскар Уайлд: „Всички ние трябва да сме произведения на изкуството или да носим произведения на изкуството.“

„Хората намират комфорт в елитаризма и затова се опитват да разделят изкуството от продуктовия дизайн. Но това е лъжа. Истината е, че всичко се консумира, изкуство и дизайн са едно. Облеклото е най-демократичната форма на изкуство. Така че ако на улицата носиш костюм, който е изкуство, това е движеща се творба, това е щедрост, взаимодействие с живота. Затова изкуството трябва да бъде не в галериите, а по улиците“, каза за EVA Филип Колбер.  

Ядете ли омари, попитахме накрая г-н Колбер. Да не съм канибал, отговори той.