С кого разговаряте напълно искрено и пред кого разкривате сърцето си? Това е първият от 13-те въпроса в анкетата на списание EVA за онлайн рубриката „Говори с ЕVA”. Обръщаме се към различни възрасти и професии с желанието да поговорим искрено и да чуем тяхната гледна точка за нещата от живота. 13 въпроса, 13 отговора. Говорят хората, които ни вдъхновяват и ни карат да вървим напред. Надяваме се и вие да бъдете един от тях.

Добромир Банев е доказателство на това, че колкото и невероятно да звучи, е възможно един човек да бъде и адвокат, и поет. Има осем книги с любовна лирика. Негови творби са включени в български и чужди антологии с поезия. По най-продаваната му книга "Абсурдни времена" (в съавторство с Маргарита Петкова) имаше спектакъл в театър "Сълза и смях" с участието на Нона Йотова и Петър Антонов. На премиерата на последното му заглавие "Обичай ме бавно" (ИК "Персей") във фоайето на Народната библиотека забелязахме сред неговите читатели и приятели Катето Евро, Стефан Илчев, Костадин Филипов, Петър Антонов.

С кого разговаряте напълно искрено и пред кого разкривате сърцето си?

С приятелите си, с най-добрите си и верни приятели. Те означават много за мен. С напредването на възрастта човек разбира колко е важно да има свое общество, в което се чувства комфортно. Приятелският ми кръг е моят сигурен свят, в него съм истински радостен.

Как тълкувате сентенцията "Мълчанието е злато"?

Не винаги. Понякога следването на правила и сентенции формулира у нас погрешни представи и мисли. Един път е добре да замълчиш, друг път трабва да изкрещиш, ако си сигурен, че трябва да бъдеш чут. Премълчаването често води до угризения, а аз не обичам да се усещам гузен.

Имате ли таен дневник? Как подреждате преживяванията си?

Дневник нямам от ученическите си години. В казармата, където прекарах две години от живота си, изписах десетки тетрадки с всякакви мисли, стихотворения и хрумки. Засега дори не искам да се докосна до тези дневници, но ще дойде ден, в който те до голяма степен ще ми покажат какво съм променил както в себе си, така и в отношението си към света изобщо. Подреждам преживяванията си мислено вечер, преди сън. Правя бърз анализ на деня, така да се каже... Разбира се, винаги има какво да се желае, затова непрекъснато работя в посока на самоусъвършенстване – повече добри дела, по-малко негативни мисли.

Изборът, който определи/промени посоката на живота ви?

Писането. То е начин да изразя себе си, да дам възможност на хората да разберат кое е важно за мен. Думите носят енергия, каквато дори действията не познават. Те са сила, която може да промени света за хубаво и именно в това припознавам своята мисия.

Ако сега трябва да изберете професия, каква би била тя?

Вероятно отново бих избрал правото, тъй като то дава солидна основа за много други неща. Правото е неизменно свързано с говоримия и писмовен език, затова то ми остава толкова близко. А и дава хиляди възможности за творчество – всеки казус е различен и може да бъде решен по свой уникален начин.

Каква е вашата представа за щастието? А за нещастието?

Не мога да определя какво е щастие и какво – не е. За първото мога да използвам думи като любов, доброта, семейство, приятелство, любими места, вино, море... За второто се сещам за думи като болест, злоба, завист, самота и безразличие.

Кои са трите думи, които ви описват най-добре?

Взискателен и инатлив, но сърдечен – поне така аз се виждам отстрани накратко.

Кого или какво следвате в Инстаграм?

Следвам хората, които ме следват – те са важни за мен, защото това са моите читатели, хората, които непрекъснато ми изпращат любов. Следвам публикации и хаштагове, свързани с изкуството и природата, това ми е достатъчно.

Какъв талант бихте искали да притежавате?

Честно казано, освен писането, ми се удават музиката и пеенето, затова съвсем естествено бих искал да мога да рисувам. За съжаление в рисуването аз съм абсолютно безпомощен, но пък компенсирам това с възможността да се докосвам до картините на художници, които обичам. Съвсем наскоро, докато бях във Виена, където представих последната си книга „Обичай ме бавно“, посетих изложбата на Ван Гог в музея „Албертина“. Зашеметяващо преживяване!

Може ли любовта да бъде безусловна?

Любов под условие не съществува.

А каква трябва да бъде?

Любовта трябва да бъде просто себе си и, пожелателно – да е двупосочна.

За какво използвате парите си?

За купуване на книги, вино, шоколад, цигари и пътешествия. Отдавна не робувам на дрехи и аксесоари, това време за мен отдавна отмина. Малките нещица ми носят голяма радост. Едно от нещата, които постигнах с времето, е, че мога да се разделям с вещи без никакъв сантимент. Това засилва усещането за свобода.

С какво са свързани страховете ви?

Че ще загубя близки и приятели. Смъртта ме плаши заради загубата на други хора, аз самият не изпитвам страх от нея. Страх ме е от височини и от дълбоки води, никога няма да превъзмогна фобията си от тези две неща. Но пък кой не изпитва страх от нещо? Всички сме хора, на никого от нас страхът не е чужд.

Какво ви кара сутрин да ставате от леглото?

Възможността да изживея още един подарен ден. Вероятно това най-много се доближава до представата ми за щастие.