Вярвате ли в ангели? Ние вярваме в онези ангели, които са сред нас. Вместо бели крила понякога те носят бели престилки, а вместо ореол – усмивката си, която променя настроения, решения, посоката на света. Тези ангели ни дават надежда, подават ръка, даряват част от сърцето си. Те са дарители по призвание. Нека ги наречем „обикновени ангели“. Срещнахме ги на място, което не прилича на никое друго, защото има специална енергия. Толкова много надежда за чудо и неизречени молитви витаят във въздуха, толкова много протегнати ръце за помощ има. Място, на което стотици сърца бият в един ритъм и затова стават истински чудеса – болницата за женско здраве „Надежда“.

В тази болница се срещнахме с нашите обикновени ангели – жени, даряващи живот със своите собствени яйцеклетки, други жени, преминали през кръговете на ада, за да родят свое дете, акушерки и лекари, даряващи години наред от съня и сърцето си, за да помагат. Има, разбира се, и мъже – даряващи, мъже – приемащи помощта на други мъже, цели приятелски кръгове от семейства, сплотени около болката и надеждата за чудо.

Две от тези жени, които нарекохме обикновени ангели, ръководят Фондация „Майки за донорство“. Всеки декември фондацията организира дни на донорството под покрива на болница „Надежда“. Тогава очи в очи се срещат стотици обикновени ангели – жените, дали шанс с дарени яйцеклетки на други жени да станат майки. Сред тях щъкат плодовете на „трансферите“ – здрави и обичани, прекрасни деца. Заченати и родени от щедрост, благородство и любов, истинска материализация на емпатията и човечността. (По време на тези дни през последните две години има безплатни прегледи за семейства с репродуктивни проблеми.)

Ще ви разкажем за тяхната кауза, за това как болница „Надежда“ я подкрепя. Защото и ние, екипът на списание EVA, ще подкрепим тази година Фондация „Майки за донорство“ с благотворителна кампания, наречена „За едно дете“. Ще ви разкажем и за кампанията, но преди това вижте изповедите на две жени – едната е донор на яйцеклетки, а другата е родила три деца с донорски яйцеклетки. Вижте как Любовта и Надеждата правят чудеса там, където има протегната с обич и състрадание ръка. Вижте нашите истории за обикновени ангели. Започваме с историята на Йоана.

Историята на Йоана: Моята яйцеклетка е краят на сълзите и разочарованията на някое семейство, копнеещо за бебе.

Аз съм на 28, майка на едно дете, планирано и желано. Мъжът ми много се страхуваше от естественото раждане и решихме да е със секцио. Докторите се съгласиха. Съпругът ми държеше да присъства на раждането. Мина леко и спокойно – само за някакви си 14 минути.

В деветия месец бях един ден на запис на тонове. До мен на масичката в клиниката имаше флаери за инвитро процедури и донорство на яйцеклетки. Зачетох се, докато чаках ред. И май тогава за първи път ме зачовърка тази мисъл  – дали не мога да дам шанс на семейство с репродуктивни затруднения. Не ми беше ясно как точно може да се случи. Но идеята се загнезди в главата ми.