Карла Байл е селце, в което светът изглежда различен – спокоен, красив и артистичен. Попадаш в друга различна филмова реалност. Дори вечер се чуват песни на птици заедно с песните на щурците и безмилостните просвирвания на комарите. Намира се в Югозападна Франция, до Пиренеите, сред свежозелени през по-голямата част от годината хълмове, до езеро и с приказна гледка на 360 градуса околовръст. Построено е на останките на древна хугенотска крепост и основното му население е от художници, скулптори, артисти, приложници, дизайнери. Има нереална красота и атмосфера. Тук времето спира, през по-голямата част от годината улиците са пусти, но ателиетата са пълни с творци, които работят, отворени са непрекъснато за посещение и човек може да види процеса на създаване на картини, скулптури, бижутаи дрехи. Най-оживено е през лятото.

От юни до септември се провежда фестивалът на изкуствата на организацията на артисти Rue des arts. Нахлуват туристи от всички части на света, изкушени от изкуството, присъединяват се хипарите от съседното селце Монбрън, което прилича на колоритен малък Уудсток от 60-те. Всеки четвъртък има жива музика, улични артисти. Продава се вкусна фермерска храна и вино. Всички са на площада, пият, танцуват, хапват и говорят. Тук, освен че изкуството се твори и продава, се и говори много за него.

По време на един такъв четвъртък – последния от това лято, влязохме в галерията на Мари Джуба. Прекрасна стара къща с високи около 4 метра тавани, големи прозорци с дървени капаци и витаещи от поколения спомени, които не искат и няма да си тръгнат, докато сградата я има. На фона на доста разстроения джаз навън, свирен от много елегантни млади французи, и веселите танци на голяма част на присъстващите, вече приятно подпийнали, в галерията на Мари беше приятно тихо, уютно и красиво. Мари продава изключително красиви шалове, блузи, поли, щампирани и рисувани с растения – техника, както ни обясни малката японка, която е наследена от Древна Гърция и е попътувала доста из света, преди да стигне до Япония. Кройката на дрехите имитира кройката на традиционното кимоно, материите, от които са изработени, са оригинални за националното японско облекло. Преобладаващите цветове на шаловете са на бледа като от стар пергамент охра и прозрачно като ранна есенна мъгла светлосиво, с пръснати по тях хармонични отпечатъци от цветя и растения.

Името на дизайнерката означава „истина“ на японски. Мари е родена в село близо до град Кобе, недалеч от Киото и Осака. От малка й било интересно как се обличат другите хора и й се искало да прави дрехи, но за да стигне дотам, трябвало да опознае природата и земята. Майка й и баща й се занимавали с биодинамично земеделие и имали свое собствено смарт-стопанство. На 18 години заминала да следва в Университета за природни науки „Рудолф Щайнер“ в Сакраменто, Америка. Завършила мода в Осака, работила в магазин за японски текстил в Париж. В Париж срещнала и бъдещия си съпруг художника Еманюел Лафит. След опит да живеят в Япония се върнали във Франция. Еманюел си намерил ателие в градчето Карла Байл. Там с Мари наели и „Жълтата къща“, в която малката японка продава дрехите и аксесоарите си от четири години насам. Купува си платове за кимона от Япония. Използва памук, коприна и лен. И ги оцветява с техника, наречена „екорисуване“ (ecopeinture – на френски, на английски ecodying). Любимият цвят на Мари се оказва сивият, който постига от варенето на кора на евкалиптово дърво. В същата вода вари и тъканите. Боядисва ги и с растения, пигменти, минерали или метали, които правят химическа реакция върху тях. Така постига тези вълшебни картини върху тъканите. Започнала с десет шала, които много бързо се продали. На следващата година сътворила повече, на пó следващата – още повече. Тази година до края на лятото беше ушила 40 тишърта, 20 поли и около 30 шала. Сутрин работи по дрехите, от ранния следобед до по-късно вечерта продава. През лятото идват много хора и творбите й се продават много бързо, дори без да има страници в социалните мрежи и в интернет. Дори една от последните й клиентки е дама, която преподава история на изкуството в Оксфорд.

Заедно със своя текстил в галерията Мари предлага и картини на съпруга си Еманюел, който рисува голо тяло, пейзажи и натюрморти, и керамика на брат си Теншин Джуба – много известен в Япония. Теншин има голямо ателие в Кобе, разказва Мари, работи с глина по техника, използвана в Древна Гърция. Освен че е известен в Япония, прави изложби, както  там, така и в Лос Анджелис. В галерията се продават негови чинии, поставки за ножове, купи – по японски минималистични, семпли и красиви.