Американските литературни критици казват, че Луиза Мей Олкът е първата, която изгражда цялостен образ на „американското момиче“ посредством четири персонажа, всеки от които показва различен аспект на този цялостен образ. От „Малки жени“ до „Сексът и градът“ наистина е само една крачка.

Романът на Луиза Мей Олкът „Малки жени“ е класика за англоезичния свят и, доколкото ми е известно, се изучава в училище. Историята на четирите сестри Марч и майка им, които трябва да се справят с живота по време на Гражданската война в Америка, докато баща им, пасторът, е на фронта, концентрира в себе си важни за американското общество от 19 век (пък и по принцип) теми – семейството, личността, еманципацията на жените, свободата, страстта като движещата сила на успеха и т.н.

Известно е, че в романа Луиза Мей Олкът разказва историята на своя живот. Тя и трите ѝ сестри наистина израстват в задружно и чудато интелектуално-артистично семейство сред книги, картини, музика и… без пари. За разлика от сестрите си обаче, Луиза никога не се омъжва и няма деца като до края на живота си се грижи за Лулу, дъщерята на сестра ѝ Мей, починала в резултат на постродилен сепсис. В началото Олкът пише и продава "кратки и пикантни" разкази със сензационни сюжети (тип криминални), за да издържа семейството си, но през 1968 г., когато е на 36 години, само за 6 седмици тя пише „Малки жени“ - романа на и за живота си, който ѝ носи огромен успех и сред читателите, и сред критиците. На подобен успех се радват и продълженията му „Добри съпруги“ (който е нещо като втора част на „Малки жени“ ), „Малки мъже“ и „Момчетата на Джо“.

Романът е екранизиран четири пъти като може би най-известна е версията от 1994 г. с превъзходния си актьорски ансамбъл, включващ Сюзън Сарандън в ролята на Марми, майката на момичетата, Уинона Райдър в ролята на Джо Марч (една от най-добрите роли на Райдър, за която е номинирана за Оскар), както и тогавашните тийнейджърки, превърнали се през годините в звезди – Кирстен Дънст и Клеър Дейнс  Плюс младите Крисчън Бейл и Гейбриъл Бърн.

Дали новият филм на Грета Гъруиг, създаден 25 години по-късно, в общество, в което темата за жените и техните права е непрекъснато разнищвана, успява да погледне под различен ъгъл на книгата на Олкът? Не съм сигурна. В крайна сметка и днес, както и преди 25 години, както и преди 150 години, когато е писана книгата, жените се борим за едно и също – свободата да избираме между работата и семейството и свободата да не избираме между работата и семейството. Да имаш всичко или да избереш едното и никой да не ти натрапва моделите си. Грета Гъруиг е извлякла точно този екстракт на книгата на Олкът като най-хубавото е, че е оставила объркаността, раздвоението и не е допуснала нито грам дидактика във филма си. Останала е вярна на романа, на романтично-сантименталния му дух, на усещането за уют, с което е пропита неговата атмосфера.

Гъруиг е поверила сърцето на филма си на Сърша Ронан в ролята на Джо Марч и Ронан играе със страст и блясък, които наистина дават пулса на целия филм. Нейната Джо Марч е по-модерна от тази на Уинона Райдър в предишната адаптация - по-рязка, по-директна, с по-силен, дори мъжки характер. Превъзходна роля изгражда актрисата и безусловно заслужава Оскар номинацията си. Както е известно Грета Гъруиг и Сърша Ронан вече са добре сработен тандем - двете работят заедно за втори път след „Лейди Бърд“, филмът-пробив на Гъруиг като режисьор.

„Малки жени“ има 6 напълно заслужени номинации за „Оскар“ – за филм, за адаптиран сценарий на Гъруиг, за главна и поддържаща женски роли на Ронан и Флорънс Пю (Ейми Марч), запревъзходните и толкова рафинирани костюми на Жаклин Дюран и за музиката на гениалния Александър Деспла. Можеха да номинират и Мерил Стрийп за епизодична роля , пък нека й е 283-та номинация за Оскар, заслужава си ги всичките до една. Лора Дърн адекватно е номинирана за академичната статуетка не за ролята си на майката в „Малки жени“, а за тази на адвокатката в „Брачна история“ (дело, между другото на мъжа на Грета Гъруиг Ноа Баумбак). Горките мъже във филма - Тимоти Шаламе като Лори и Луи Гарел като Фредерик – са изцяло в сянката на жените. Както всъщност е и в романа.

Освен с всичко изброено до тук филмът ще ви плени и с брилянтните си иронични сентенции в стил Джейн Остин и с рядко срещаната женственост, с която е създаден. Филмът е сякаш извезан, сякаш избродиран, без да е старомоден. Великолепна работа на Грета Гъруиг!

Накрая малко – но съвсем малко! – спойл. Джо Марч (Сърша Ронан ) нахлува при един стар, уморен и вече доста циничен издател, прочел, съкратил, издал и отхвърлил стотици графомански напъни, и му дава своя нов разказ. След няма и минута той й го връща с няколко задраскани страници, цена от 20 долара и горещата препоръка в бъдеще, ако ще пише истории с главни героини момичета, да има предвид, че накрая момичето трябва да се омъжи. Или да умре.

Героините й наистина се омъжват или умират. Самата тя обаче – нито едното, нито другото. Ето – вече повече от 150 години Луиза Мей Олкът продължава да живее.