„Цигулар на покрива” може да бъде разказан като приказка за баща, който имал дъщери за женене и искал да им намери съпрузи. Ако не красиви и млади, то поне богати. Даже по-добре богати, защото бащата бил беден млекар и не искал оскъдицата да е съдба и за децата му.

Млекарят Тевие живее в еврейско селце някъде в царска Русия в началото на 20. век. Повече от всичко иска да спазва древните традиции на народа си, но му се налага да ги наруши заради дъщерите си, които не искат брак по сметка, а по любов. Тевие постоянно мрънка и мърмори на своя бог, упреква го за бедността си, за лошия си късмет, за окуцяването на коня си. (Този маниер на общуване е добре описан в Стария завет, където еврейският народ и в частност водачите му постоянно са в пререкания с Бога и на Него често Му се налага да ги наказва, за да се знае кой командва все пак.) Но точно тук идва хуморът и по неговите правила една вдовица ще каже, че с мъжа си не е загубила много, но че какъв да е мъж е по-добре от никакъв. А Тевие ще изманипулира жена си, като й разкаже напълно измислен пророчески сън. Или ще размишлява, че риба и птица могат да се оженят, но къде ще живеят? Същият онзи малко тъжен и

Цигулката е традиционен инструмент за еврейските общности, може би защото се пренася лесно при честите гонения. Неслучайно образите на цигулари, летящи или земни, хора или животни,  са знакови в картините на белоруския евреин Шагал.

„Всички сякаш сме цигулари на покрив. Всеки се опитва да изсвири своята простичка мелодийка, без да си строши врата при изпълнението.” Това се казва в началото на мюзикъла, написан от Джери Бок по текст на Джоузеф Стайн  и либрето на Майер Харник. Прекрасният превод на български е направен от Валери Петров за първото поставяне на „Цигулар на прокрива” през 1993 година в Музикалния театър.

Разказаната история на Тевие и селото му звучи напълно реалистично – с погромите на еврейските общности в царска Русия и с прогонването им от домовете. В музиката и хореографията на мюзикъла е отчетливо влиянието на еврейския и руския музикален и танцов фолклор (танцът с бутилките, казачокът).

За сегашната постановка на „Цигулар на покрива” директорката на Музикалния театър Марияна Арсенова кани екип от Белград – режисьора Небойша Брадич, сценографа Миодраг Табачки, с костюмите е натоварена певицата Исидра Молес (която е живяла като дете в София и говори прекрасен български). Международното участие продължава с кипърската певица Християна Лоизу като една от дъщерите на Тевие (познаваме я като победителка в Х Фактор) и

Диригент-постановчик е Юли Дамянов, хореографията е на Анна Пампулова.

Първите представления на новия мюзикъл на Музикалния театър са на 24, 25, 26 и 31 януари. През февруари представленията са на 1, 2, 6, 7, 8 и 9 число. Още четири представления има в края на март – от 26-и до 29-и.

Мюзикълът е поставен за първи път през 1964 година и се играе в продължение на 10 години на Бродуей, държи рекорда в историята на мюзикълите за най-дълго задържал се в афиша спектакъл. Печели 9 награди "Тони", сред които за най-добър мюзикъл, за сценарий и хореография. През 1971 година излиза едноименен филм.