Престижният Чукотка Филм Фестивал вече награди този филм с голямата си награда „Златен чук“, а още по-престижният международен кинофорум „Златен Дим за Ямайка“ му връчи По-голямата си награда „Златен коз“. Въпреки многобройните фестивални отличия обаче, авторите на филма ви призовават да не се отчайвате – в него няма никакви творчески търсения. Ама никакви! Дори изнасилване.

Български филм, в който липсват творчески търсения и изнасилване? А какво, ще прощавате, има тогава? Ето какво: каубои, индианци, извънземни, гангстери, още гангстери, още повече гангстери, евреи, африканци, мексиканци, руснаци, японци, българи, красавици, нинджи, каратисти, едно ченге и едно куче. Не е малко, нали?

Забавно-абсурдният трейлър на новия български филм „Екшън“ е направен така, че те предизвиква да го гледаш няколко пъти, да го споделяш в социалните мрежи и да се радваш, че все още можем да правим и такива филми – смешни, (само)иронични, безгрижни, несериозни, далеч от социалните низини и екзистенциалните висини, създадени без ангажименти, каузи и мисии. Филмът тръгва в кината от 31 януари, а който все още не е гледал трейлъра, да вземе да го гледа сега, защото след това ще ви запозная с един човек.

Радослав Илиев, режисьорът на „Екшън“, чието име в трейлъра „не се чете“, е завършил кинорежисура в НАТФИЗ, работил е до този момент предимно като режисьор в телевизията – на документални филми и репортажи, кулинарни и шоу предавания, на филми за концертите у нас на много готини групи като Moloko и Chambao например. През 2018 г. прави и първия си пълнометражен документален филм - „Студената война“, а филмът „Екшън“, за който ще си говорим сега, е дебютът му в игралното кино. В него трима млади мъже (актьорите Пламен Димов, Петър Петров, Милко Йовчев ), приятели от деца, срещат своя идол от детските години – екшън героят Джон Келър (в ролята – американецът Джонас Толкингтън), звезда в някогашния суперхит „Турбо ченге“, на който тримата все още са болни фенове. Келър вече е позалязла звезда и дори е приел роля в евтин бутафорно- фантастичен филм по романа „Винету“, който се снима в България. Тримата приятели решават да му предложат своя стар сценарий за продължение на „Турбо ченге“ и се забъркват в невъобразима абсурдна и комична бъркотия, в която наистина има каубои, индианци, извънземни, нинджи, гангстери, красавици… и хайде, да не повтарям отново. Във филма участват актьори от цял свят – англичанинът Тери Рандъл, корейскитя майстор на бойните изкуства Дий Юн, както и канадският актьор от азиатски произход Юта Такенака.Наскоро стана ясно, че Такенака ще играе в нов сериал, режисиран от култовия южнокореец Понг Джун Хо, чийто изключителен филм „Паразит“ е определян като едно от събитията на миналата година и има 6 номинации за Оскар’2020.

Радо Илиев казва, че никога не се е стремял към игралното кино на всяка цена, което е странно за човек, учил кинорежисура. Вярвам му обаче – първо, защото изобщо не се приема като Негово величество Режисьорът с главно „р“ и второ, защото си е изкарвал хляба с професията си, работейки на свободна практика в различни проекти, без закрепостяване към държавни институции или конкретни продуцентски компании. Възможността да направи игралния си дебют идва при него, без той да я търси.

Как „Екшън“ влезе в живота ти, Радо?

Бях останал три месеца без абсолютно никаква работа, тъй като, когато си на свободна практика, всичко е на приливи и отливи, и ме беше налегнала страшна депресия - само пуша и пия кафета. Обади ми се моят колега от НАТФИЗ Тодор Мацанов (един от режисьорите на филма „Христо“ – б.р.) и ми предложи да правим заедно един проект. Започнахме, но нещо … Не знам, не беше моето, не вървеше и аз се отказах. И вече наистина щях да се самоубия. Виках си: Сега ако ми се обадят за нещо, ще приема, каквото и да е то. Вярваш ли ми, че точно два часа по-късно ми се обадиха и ми предложиха да прочета сценария на „Екшън“. Филмът вече бе спечелил субсидия от Национален филмов център, организацията бе започнала, но режисьорът се бе отказал по някакви причини и те си търсеха режисьор. Ето така стана.

Познавахте ли се със сценариста Тео Чепилов (един от сценаристите на сериала „Под прикритие“ – б.р.), с оператора Борислав Пенчев?

С Тео се бяхме виждали тук-там, а с Боби, който работи от години в Канада и снима сериали като Prison Break , Minority Report , се познавахме отпреди. Казах им, че никога не съм правил игрален филм, но все пак прочетох сценария. Първоначално си казах: не , това не мога да го схвана, много е объркано. После преработихме много неща в продължение на доста време… Едно от големите забавления е това, защото ти е интересно какво ще стане с този герой– ще умре ли, няма ли да умре... И си казваш: Хората с атомна физика се занимават, ние какви неща измисляме!

С какво финансиране направихте филма?

Нямахме друго финансиране, освен субсидията от НФЦ, която бе на стойност 324 000 лева. Помогна ни много и това, че един от най-известните и луксозни хотели в София се съгласи да ни предостави част от интериора си за снимки без да ни искат наем. Давали сме си пари от джоба. Например идва художничката и вика: Ама къде са пираните?(по сценарий във филма има сцена с хищните риби – б.р. ). Оказва се, че нямаме пари за пирани. И тогава операторът даде свои пари и взехме пирани. После взехме едносуперскъпо BMW за снимки и трябваше да го пазим като зеницата на окото си, защото ако му се случеше нещо, нямаше да можем да го платим. Е, случи му се. При една от екшън сцените единият от каскадьорите хвърли другия право върху бмв-то. И реквизиторката идва и вика: Край, счупиха BMW. (смях)

Рискувате с млади и неопитни актьори. Съзнателно решение ли е това или просто така се получи?

Като ме питат кои са звездите на филма, казвам, че нямаме звезди, защото си е така. София Бобчева и Яна Маринова имат роли от по 40 секунди, макар че дори в тези 40 секунди доказват какви професионалисти са. 200 човека се явиха на кастинга ни. Имаше жестоки образи... Филип Дончев, който играе пича на бесилото. Жесток навитак, ентусиазиран, готов на всичко! Не беше подходящ за главните роли, но пък имаше толкова идеи и енергия, че нямаше как да не му дадем някаква роля, колкото и да е малка. Имаше и други – каниш ги на втория етап на кастинга, а те идват без да са си научили текста. Ние бяхме решили да са нови лица. Не само защото не можехме да си позволим звезди, заради бюджета, но и защото си бяхме решили да са нови.

А как се сработи с чуждестранните актьори? Такъв глобален каст!

Канадци, американци, англичани, японци, руснаци, всякакви имаме, да….Те хванаха номера на филма, смешката и се кефиха страшно. Нашият оператор направи вътрешна прожекция в Канада, на която са присъствали и някои от нашите актьори, например Юта Такенака, който играе режисьорът на“ филма във филма“. Каза, че прожекцията минала страхтно и всички много се забавлявали.

Знаеш ли какво искам да те попитам - във филма трите момчета ядат пуканки в киното, когато гледат „Турбо ченге“. По мои сметки действието трябва да се развива някъде в средата на 90-те. Сигурен ли си, че се ядяха пуканки в кината тогава?

Спомням си, че още в началото на 90-те заведох племенника си на някакъв екшън филм в кино Сердика.И тогава вече имаше пуканки. За първи път. Щях да полудея от шума от яденето на тези пуканки. До този момент на кино ходиш като на театър.

Аз пък нямам никакъв проблем с пуканките в киното! А как попаднахте на този толкова готин Джонас Толкингтън в главната роля?

Вече си бяхме намислили, че актьорът в ролята на Джон Келър трябва да прилича на Жан-Клод Ван Дам и да е по-възрастен, по-уморен. А Джонас си изглежда млад. Той е снимал 70 филма в Киноцентъра, живее в България от 20 години, женен е за българка. Още в първия ден видях, че е страхотно попадение. Имаше много идеи и нямаше проблем и нито с чакането, нито с извънредните часове.

А майсторът на бойни изкуства?

Дий Юн също е много, много добър. Той работи предимно в Берлин и е само каскадьор. В „Екшън“ обаче ние му даваме и роля. За първи път играе. С него мисля, че поставихме рекорд по най-бързо заснета екшън сцена - за 30 минути, при положение, че обикновено се снимат за 3 дни.

Руснакът?

Беше интересно с неговия избор. На кастинга най-напред дойде той, Юлиан Малинов се казва. Като истински професионалист си бе направил прическа, татуировки, тоест беше мислил върху образа, беше си го изградил сам. Обаче след него се яви един истински руснак и аз реших да избера него, защото е автентичен. Малко преди началото на снимките обаче този човек ми се обади и ми каза, че се отказва, защото парите са му малко. Тогава се обадихме отново на Юли и той дойде. Със същата прическа и татуировки като на кастинга, дори белег си беше измислил.

Кой беше най-якият снимачен ден?

Последният. Сега ми е смешно, но тогава…Снимахме каскади с кола. Затворихме булевард „Черни връх“, защото трябваше да взривяваме кола. Нон стоп валеше. По сценарий трябва един камион да блъсне една кола. Изведнъж се оказва, че нямаме камион. Нямаме. Забравили сме да намерим камион. Успяхме някак да намерим камион само за около час. И сега този камион трябваше така да удари колата, че тя да се завърти поне три пъти. Удари я той, ама тя само леко се помръдна на една страна и нищо. После пък трябваше да се взриви както трябва. Обаче не! Бльок! Нищо. Добре че има CGI!

Сега като гледаш филма виждаш ли си някакви грешки?

Това, че монтажът си е мой. Аз съм работил като режисьор по монтажа, имам опит, но все пак трябваше да взема монтажист, за да имам и друга гледна точка. Също така все още не мога да си отговоря за кого е този филм? Има някои специфични кинаджийски неща, които киноманите ще харесат. Има и такива, които вероятно само нашето поколение ще разбере. Най-странното е, че във фб повече ни харесват 18-годишните. Но съм си казал: Няма да полудявам... Всички в крайна сметка сме жестоки лаици.

Дебютанти, не лаици. А сега снима ли ти се втори филм?

Да, процесът те завладява. С Тео Чепилов обмисляме шпионска антиутопия.

Реших да не би да правите Екшън 2.

Рано му е. Да видим как ще тръгне. Първата публична прожекция на „Екшън“ беше на фестивала „Златна роза“ във Варна. Притеснихме се, че никой няма да дойде, купихме 10 билета и тръгнахме из улиците. Тео спираше разни хора и им подаваше билет:Искате ли да дойдете на един български филм? Само като чуеха „български“ и ни отминаваха. В един момент той смени стратегията: „Искате ли да дойдете на един много тъп български филм?“ И хората – в шок! Тео продължаваше: Аз съм го писал, това тук е режисьорът, а тези грозните са актьорите. И хората започнаха да взимат билетите. Така че събрахме публика. Критиката прие филма особено - хем уж с благоразположение, хем пълен игнор.

Какво мислиш за новите български филми?

Хубаво е, че са различни. Трябва да има всякакви филми. Не може всички да са като „Безбог“ например, или като „Ага“.

Ти самият какви филми обичаш да гледаш? Кои са ти любимите?

Много са, но на двата полюса са Тарантино и Тарковски.

Страхуваш ли се от премиерата на филма на 31 януари?

Вече усещам някаква тръпка. Аз никога не съм мислил, че на живот и смърт трябва да направя игрален филм. Работих си дълги години като режисьор в телевизията, това ми даде сериозен опит. Бях решил – ако ми се случи – случи. И ето че ми се случи. Имах шанса да снимам филм. И се забавлявах. Ако не се е получил – светът няма да спре да се върти. Продължаваме, работим. Не ми се иска всичко да е толкова сериозно! Никой няма никакво чувство за самоирония.