"Бомба със закъснител": Очаквайте очакваното!

В кината от днес.

Ирина Иванова 10 януари 2020

През юли 2016 г. в една от най-могъщите и влиятелни американски телевизии, Fox News, избухва сексскандал, който предвещава холивудския мегаскандал с главен герой Харви Уайнстийн, разразил се малко повече от годинапо-късно. Дългогодишният главен изпълнителен директор и председател на борда на директорите на Fox, Роджър Ейлс, е обвинен в сексуален тормоз от няколко свои служителки. Той e уволнен, макар че така и не се признава за виновен, а няколко месеца по-късно умира вследствие на проблеми със съсирването на кръвта. Филмът „Бомба със закъснител” (Bombshell) разказва тази история като се фокусира върху три от жертвите на Ейлс (в ролята е превъзходния Джон Литгоу) – известната журналистка Гретчен Карлсън (Никол Кидман), която първа повдига обвинение за сексуален тормоз срещу шефа си, водещата Мегън Кели (Шарлийз Терон) и новобранката Кейла Посписил (Марго Роби), събирателен образ на новоназначени в телевизията млади жени, попаднали във фокуса на Ейлс. Режисьор е Джей Роуч („Тръмбо”, „Запознай се с нашите”), който сигурно още не може да повярва на късмета си да му поверят такъв проект на проектите  – с три от най-големите холивудски звезди и тема, която все още пари като я доближиш.

Така се случи, че точно след като гледах „Бомба със закъснител” изгледах и последния засега наличен епизод на Netflix-сериала „The Morning Show”. За онези, които не са попадали на него – сериалът разказва за сутрешно шоу в преуспяваща телевизия, в което, както се оказва, има много потулени случаи на сексуално посегателство. Тоест темата е почти същата като в „Бомба със закъснител” с тази разлика, че филмът е създаден по действителен случай, при това доста нашумял и отпреди само 3-4 години. Случайно обаче някой да се съмнява, че в крайна сметка и сериалът на Netflix, макар и неофициално, също е по действителен  случай или най-малкото е сглобен от парчета действителни случаи? Аз поне – не. Така че, ясно е – гореща тема, откъдето и да я погледнеш, която тепърва ще ражда филмови сюжети, целящи да осмислят и да дадат различни гледни точки към случаите, довели до движенията #MeToo и #timesup. А все още дори не са подхванали Уайнстийн и Холивуд! Жалко, че големият Робърт Олтман вече не е между живите! Можеше да направи жестока полифонична сатира по тази история.

„Бомба със закъснител“ е умело направен, предвидим до немай къде филм, заложил на три наистина прекрасни актриси, който обаче е толкова политкоректен, че изобщо не е в състояние да предизвика истински катарзис. Филмът играе на сигурно – телевизионният бос е властен и циничен тиран, вече възрастен, болен и следователно физически отблъскващ, чието сексистко поведение е споделяно от повечето мъже на ръководни позиции  в мрежата, не по-малко отблъскващи от него; трите подопечни му журналистки (не ме замеряйте с камъни – в българския език все още има родове) в центъра на историята са изстрадали, амбициозни, тотално невинни бунтарки, които решават да сложат край на мъките си като дадат гласност на случилото се и случващото се и покажат среден пръст на „правилното“ поведение. Накрая тиранинът си получава заслуженото, а неговите жертви най-после изгарят скелетите в гардеробите си и си получават милионите, както и правото на нов живот, в който никой няма да ги оглежда като добитък за продан, няма да ги кара да носят къси поли (че и да ги вдигат все по-високо и по-високо), двайсетсантиметрови токчета, тежък грим и подплънки в сутиена на работното си място, да ги привиква в кабинета си и прочие. Амин! Как след този филм да не повярва човек, че откакто Роджър Ейлс е на небето, а Харви Уайнстийн - в затвора, светът вече е едно по-добро място за живеене, особено за красивите и амбициозни жени.

Филмът е така направен, че ти затваря устата. Нищо не можеш да кажеш, особено при положение, че си жена, при това прекарала последните 15 години все пак в медийна среда (не че нашата медийна среда е като тяхната, но пък не е и на друга планета) – веднага ще те нападнат, че не подкрепяш жените, че това трябва да е и твоя кауза, че типично по български… и така нататък. Как да обясниш, че личните ти наблюдения показват, че амбициозните жени никога не са просто прелестни чистосърдечни сърни с насълзени очи, каквато е героинята на Марго Роби във филма. Това качество върви в комплект със съвсем други черти на характера, които обаче са старателно „изрязани“ в случая. Съвсем не демонизирам амбициозните жени, само казвам, че познавам такива, както и вие, предполагам. И те не са мили куклички, които ще коленичат ей така от глупост и неопитност пред когото и да е. Дори и когато са на 23 например. Не оневинявам мъжете на властови позиции, въобще не! Едва ли има жена, която да не се е сблъсквала с някаква форма на натиск само защото е жена – как изглежда, как не изглежда, прекалено секси,           прекалено неатрактивна, твърде млада, твърде възрастна, омъжена, неомъжена, с деца, без деца и т.н.

Проблемът на „Бомба със закъснител” е, че не отива твърде далеч. Плъзга се по повърхността на изобличението. От една страна това е и силата му – защитава жените безусловно. Това не трябва да се допуска, казва ни. И точка, край. Без коментари! За мен лично подобна интерпретация винаги ще е осакатена, но подозирам, че много хора ще почувстват удовлетворение. Ключовият момент в тази продукция е, че актрисите – особено Кидман и Терон – са най-напред големи звезди и прекрасни актриси, но също така изглеждат толкова самоуверени като.... категорични, красиви удивителни знаци. Високи, впечатляващи, харизматични, хладни кралици – забелязваш ги отдалеч, не можеш да откъснеш поглед от тях. Марго Роби в тяхната компания, пък и по сценарий, е нещо като момичето от съседния двор, непретенциозна, весела, лекомислена блондинка, на която тепърва всичко й предстои. Нейната роля е най- предизвикателна и Роби се справя блестящо, но героинята й поражда доста въпроси. Като например защо точно това момиче трябва да работи в една от най-големите и силни телевизионни мрежи? В нашите медии и телевизии има немалко подобни примери, пораждащи подобни въпроси. Интересно е какви биха били отговорите. Пък и далеч не става въпрос само за жени.

Очаквайте очакваното! Филмът е в точното време, на точното място, с точните актьори и с точния финал. Ако имате нужда от нещо повече – този филм просто не е точно вашият.

 

 

 

 

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР