От входното антре техният дом грабва окото с модерния си дизайн, който деликатно разказва истории на езика на дискретния лукс. Докато умът ми се опитва да прави анализ на сътвореното, сърцето ми спонтанно прескача няколко такта. Сред „посрещачите“ е един малък, усмихнат, току-що проходил ангел с най-сините очи на света – Лео. Вечерта ще му правят прощъпалник.     

„Кодовото име на апартамента е „Пясъчникът“ – шегува се Алекс Ковачев, съосновател на интериорно студио IDEA. – За разлика от проектите ми за други клиенти, тук няма ясно видима история в дизайна. Това беше в общи линии мястото, където пробваш различни неща, играеш си като малко дете, което може да прави каквото си иска.“

Така утвърденият не само у нас, но и в чужбина дизайнер (правил е интериори на домове и на обществени места във Великобритания, Германия, САЩ, на частни самолети и яхти) ще представи като шега работата си в дома, в който перфектно са балансирани цветове и текстури, светлина и приглушеност, лукс и комфорт. От опушения паркет в хола, чийто цвят никога няма да се повтори, до експресивното пространство в антрето, вдъхновено от работата на архитекта Акиле Салвани, от мекия мокет в спалнята и копринените тапети, които отразяват светлината по различен начин в отделните часове на деня, до съчетаването им с осветителните тела на Том Диксън и „таблата“ на леглото в специално поръчан
текстил на Dedar с азиатски мотиви – накъдето и да погледне човек, ще разбере, че тази „детска игра“ може да бъде играна само от блестящ професионалист.  

„Домът ни е пълен с неща, които и двамата много обичаме – казва Гери. – Като скулптурата на художника Радо Киров в коридора, книгите, снимките, които разказват за местата, където сме пътували заедно. Стараем се всяко нещо да говори за парченца от нашия живот и когато човек влезе, да се чувства не само уютно, но и да може да прочете нещо от нашата история чрез интериора ни.

На мен не ми личи, че съм домошар, защото или съм дежурна на работа, или пътуваме, но ако някой ми даде възможност, спокойно мога да остана 4–5 дни вкъщи и въобще да не се показвам навън. Това е усетът да живееш тук,  чувстваш се прекрасно, комфортно, на мястото си.“