„Черната къща”, „Човекът от остров Луис” и „Шахматните фигури” са книги, които любителят на криминалните четива от висока проба следва да има. Трилогията на Питър Мей за инспектор Фин Маклауд израства от черните скали и белите пръски на океана, който обгръща най-малкия остров от Външните Хебриди, Луис. От него си тръгва като млад и се връща против волята си Маклауд, за да открие отново мрачния чар на острова и хората му.

В новия роман на Мей „Ще те защитя” (ИК „Колибри”) героите са други. Нийв и Руари Макфърлейн са собственици на Раниш Туид – семейна фирма за производство на туид. Докато са в Париж по бизнес дела, някой взривява колата на Руари (по името не си личи, но това е съпругът  и на келтски се изписва Ruairidh, за бога), в която той е с предполагаемата си любовница. Нийв се връща в родния и на двамата остров Луис, за да организира погребението и да се опита да не умре от мъка по голямата си любов и от огорчение от изневярата му. За да разплете случая от Париж на острова пристига лейтенант Силви Брак и ще плати за това висока цена.

Но не криминалната история прави книгата, а историята на производството на туид. Любимата материя на Chanel e родена от мъглите и ветровете на Шотландия в сътрудничество с местните овце. Плътната вълнена тъкан предпазва от влагата и е дълготрайна, което я прави идеална за практикуващите лов, риболов, голф и стрелба по панички английски аристократи във времена, не познаващи гортекса и полара. Те я откриват някъде към средата на 19. век и оттогава славата й не помръква. Коко Шанел се влюбва в туида покрай връзката си с Уестминстърския херцог и преценява, че тази удобна и еластична тъкан подхожда идеално за дизайна на дрехите й. А Вивиан Уестууд е толкова луда по туида, че логото й доста напомня логото на Харис Туид – перла, коронована с кръст. В Лондон в по-ново време ежегодно се организира Tweed Run, велопоход за носталгици и хипстъри, облечени в туид.

Най-известният бранд е Харис Туид, който се тъче на Външните Хебридски острови. Той е единственият плат на света, защитен с парламентарна наредба. Според нея печатът Харис Туид носят само тъканите, изработени от местна вълна и задължително на ръка от жителите на Външните Хебриди в домовете им. Интересното е, че на островите тъкат мъжете. В романа на Мей Руари тъче на наследствен стан, като съчетава различни десени в едно парче плат. Семейство Макфърлейн имат собствена марка, по-фина от традиционния Харис Туид. Казва се Раниш Туид – доста прозрачна алюзия на Питър Мей с действително съществуващата марка от остров Луис Breanish Tweed.

Природата на Хебридите – ниското небе, могъщите приливи и отливи, Северното сияние, перлената пяна на вълните, и туиденият мотив са индулгенцията на романа, който в самия край се спихва в неправдоподобна развръзка*. Но пък човек повишава модната си култура и освен това се забавлява силно с имена като Аундра, Хушиниш и Нийв (пише се Niamh). Ясно е, че такива хора трудно ще живеят с някого, който се казва просто Том или Уилям и ще искат да правят отново и отново референдум за независимост на Шотландия. Ще припомним и любопитния факт, че на остров Луис е родена майката на Доналд Тръмп - Мери Ан Маклауд, а Доналд е много популярно местно име. 

* Добрият финал в съвременната литература е рядка птица. Често книга, която е вървяла добре, катастрофира в края. Човек остава с впечатлението, че на автора му е писнало и е искал да приключи на всяка цена. Или че е гонил срок по договора си. Или и двете. Добрият стар Вазов при всичките упреци, които са му отправяни, изглежда е имал и време, и желание да свършва подобаващо, затова приключва "Под игото" така: "Само един човек се мяркаше там, като един призрак. Той беше Мунчо. Като позна главата на любимия си Русияна, той вторачи яростни, безумни очи в нея и изригна, в един дъжд от плюнки, една колосална попръжня против Мохамеда и султана. Обесиха го на касапницата. Тоя луд беше единственият човек, който се осмели да протестира."