Питър Бенс: Ако не бях станал музикант, щях да съм шеф-готвач

на 13 ноември в София, на 15-ти - във Варна

Мартин Николов 08 ноември 2019

Преди година Питър Бенс изнесе емоционален концерт пред препълнената зала "България". Ето че следващата седмица се връща отново у нас, с две дати - 13 ноември - в зала 1 на НДК, на 15 - във Фестивалния комплекс във Варна. Почитателите му ще се насладят на кросоувър пътешествията между класиката и поп музиката, благодарение на които той вече има над 250 милиона гледания онлайн.

Бенс свири на пиано от 2-годишен, на 7 пише първата си композиция, на 11 създава първия си албум, повлиян от Моцарт и Шопен. След класическото образование в академия „Ференц Лист“ в Будапеща, Унгария, завършва пиано и композиране на филмова музика в престижния музикален колеж Бъркли в Бостън. От малък харерсва и рока, и попа и се вдъхновява много от Майкъл Джексън и филмовата музика. В Бъркли в Бостън се запознава с Джон Уилямс, един от кумирите му в света на музиката и автор на саундтрака към филма Star Wars! Това го подтиква да започне да прави импровизации на известни парчета и през 2015 г. пуска първото си видео в нета, което го превръща в истинска сензация. Обявен е за най-бързият пианист от Книгата на рекордите Гинес.

Питър, какви са предимствата и недостатъците да сте най-бързият пианист в света?

Отбелязах този рекорд за Гинес на шега. Не го приемам насериозно. Когато учех класическо пиано, имах навика да свиря всяко едно произведение по-бързо. Приятелите ми и учителите ми се шегуваха с мен да се опитам да поставя рекорд. Не ме интересуваше, но накрая ме убедиха. Приех на шега. Не знам защо обичам да свиря бързо, от дете ми беше лесно. Може да е свързано с анатомията ми. Не е толкова ценно за самата музика. Интересно беше, защото изпробвах собствените си възможности и механиката на пианото. От един момент нататък самата структура на инструмента не ти позволява да свириш бързо. Ударите, с които се извлича звука, не успяват да настигнат пръстите ми. Не е кой знае какво постижение. Въпрос на репетиции и на скорост на свирене, но беше интересен експеримент. Донесе ми вниманието на медиите. Хората продължават да ме наричат „Пианистът с рекорд за Гинес“, но не бих искал да се затварям в кръга – „пианистът, който прави всичко заради сензацията”.

Как промениха живота ви милионите гледани на ваши видеа в интернет?

През последните години технологиите промениха живота въобще. Популярността на артистите нарасна. Днес всеки, който иска да каже нещо и да достигне до публиката, не среща никакви затруднения. Просто трябва да създаде някакво съдържание и да го качи в социалните медии. Улесни се и комуникацията, както и разпространението на какъвто и да е материал. Това обаче носи след себе си и странични ефекти, защото всеки ден излиза страшно много продукция. Всеки може да влезе в ролята на съдник, журналист, инфлуенсър, създател, но когато се нароят много участници в дадена сфера, продуктът, който предлагат, се обезценява. Качеството пада. Посредствеността се увеличава. Това затруднява издирването на нещо качествено сред посредствеността. От друга страна интернет и социалните мрежи са най-доброто, което човечеството някога е получавало. Дигиталните технологии позволиха да се случат толкова много неща и толкова много други да бъдат възможни и достъпни. Не мога да си представя какво щях да правя, ако живеех през 80-те или 90-те. Със сигурност щях да се занимавам с нещо напълно различно от свиренето на пиано. 

Има ли нещо, което малко хора знаят за Вас, а бихте искал то да достигне до повече?

Че съм повече композитор, отколкото пианист. И се надявам това да се промени скоро, защото ми предстои да издам албум. Ще пусна и няколко клипа към него. Обичам да пиша и песни. И много харесвам готвенето. Може би не много хора знаят за този мой интерес, но ако не бях станал музикант, щях да съм шеф-готвач.

Разкажете повече за албума, който предстои да издадете.

Ще се казва „The Awesome Piano“, защото смятам, че пианото е много повече от натискането на клавиши. Говоря за  извличането на звуци, които инструментът позволява. Можете да ги чуете в някои от кавърите, които правя като „Despacito“ или „Africa“. В тях използвам бийтове, създадени на пианото. Затова и албумът ми носи това име. В него свиря единствено и само на пиано, независимо че звучи, все едно с мен има оркестър или група. Почти съм го завършил. Остава да се пуснат прес материалите. Точната дата все още не е ясна, но смятам, че албумът ще излезе много скоро.

 

 

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР