С кого разговаряте напълно искрено и пред кого разкривате сърцето си? Това е първият от 13-те въпроса в анкетата, с която списание EVA стартира своята онлайн рубрика „Говори с ЕVA”. Обръщаме се към различни възрасти и професии с желанието да поговорим искрено и да чуем тяхната гледна точка за нещата от живота. 13 въпроса, 13 отговора. На eva.bg. Говорят хората, които ни вдъхновяват и ни карат да вървим напред. Надяваме се и вие да бъдете един от тях.

Мира Дойчинова е поетеса и художник, макар „официалното” й образование да е в съвсем други сфери - математика и физика, а след това и информационни технологии. Тя обаче се е отдала изцяло на стиховете, приказните си картини и над 20-те хиляди свои последователи във фейсбук. Много рядко споделя подробности от биографията си. Повече за Мира, която много обича и артистичното си име irini, както и за нейното творчество, можете да прочетете тук https://www.facebook.com/mira.doichinova. ЕVA пък ви предлага нейните отговори на нашите 13 въпроса.

С кого разговаряте напълно искрено и пред кого разкривате сърцето си?

С белия лист и с платното за рисуване. Винаги съм напълно искрена, когато пиша и рисувам – буквално изливам душата си. Това е моят начин да изразя собствената си истина, както и всичко което съм открила за себе си, за хората и за света като цяло.

Как тълкувате сентенцията "Мълчанието е злато"?

Понякога трябва да останем в тишина. Умът дрънка прекалено много глупости и твърде често не може да се спре. А пък, виждате ли, не всичко трябва да се изказва с думи, и не пред всеки. Хората разпиляват мечтите и намеренията си, вместо да ги концентрират в сърцето си и да вървят напред. Трябва да се научим на мълчание – и точно тогава на помощ идва изкуството. То е концентрираната тишина, която ни разказва всичко без излишни думи. И тогава умът млъква по естествен начин, а душата започва да пее.

Имате ли таен дневник? Как подреждате преживяванията си?

Нямам таен дневник вкъщи, защото реално поетичните ми книги играят ролята на такъв. Записвам всичките си преживявания и чувства в стихове, и след това ги подарявам на света. Това е моят дневник, само че – изобщо не е таен :) Всеки може да ме прочете и да разбере откъде съм дошла, през какво съм преминала и къде отивам. Целият ми живот е там, за този, който умее да чете между редовете.

Изборът, който определи/промени посоката на живота ви?

Преди десет години избрах да се занимавам изцяло само с изкуство. Това беше кръстопътът на живота ми, и аз избрах своята посока. Толкова е трудно да осъществиш това в държава като България, че дори не е нужно да го обяснявам. Помощ от никъде, но пречки – хиляди. Радвам се, че не се отказах, независимо колко трудно ми е било. И се радвам, че никой не разбра това, защото за хората отстрани всичко трябва да изглежда лесно. Те имат нужда от лекота, която да им върне надеждата обратно.

Ако сега трябва да изберете професия, каква би била тя?

Постоянно мисля за това. Бих искала да опитам всичко и да бъда и учител, и ветеринар, и пианист, и археолог, и пътешественик... Всичко ми е интересно, любопитството ми е безгранично. Но ако трябва да избирам само едно нещо до края на този живот – бих искала да имам приют за бездомни животни. Искам животните да имат място, където ще се чувстват обичани и в пълна безопасност.

Каква е вашата представа за щастието? А за нещастието?

Щастието е дом, в който да се прибираш. Място, на което да се чувстваш напълно приет, разбран и обичан. Любов, когато е споделена, ражда чудеса. Свободата да бъдеш себе си и да изразиш собствената си същност... А пък нещастието – понякога то е болката от неразбирането или страхът от собственото ти отхвърляне, който те разбива на парчета и ставаш жесток. Тогава започваш да нараняваш от безсилие – или себе си, или околните. Но друг път нещастието може да бъде нещо съвсем простичко – липсата на грижа, внимание, любов и топлина. Всички ние имаме нужда от тези неща, и когато не ги получаваме ставаме затворени, тъжни, нещастни. Често пиша за това. Светът е толкова лесно поправим – само с малко нежност и грижа, и всичко ще си дойде на мястото.

Кои са трите думи, които ви описват най-добре?

Любопитна, търсеща, променяща се.

Кого или какво следвате в Инстаграм?

Нямам профил в Инстаграм, защото не съм много общителна, за съжаление или за щастие. По-скоро съм интроверт, но пък такава се харесвам. Предпочитам да огранича престоя си в социални платформи, защото така ми е по-спокойно и имам време за себе си. Но със сигурност бих следвала хора със социално значими каузи, интелигентно мислене и ясна визия за действителността. Не харесвам посредствеността и комерса.

Какъв талант бихте искали да притежавате?

Да бъда невидима. Понякога присъствието сред много хора ме притеснява осезаемо.

Може ли любовта да бъде безусловна?

Може да бъде, особено когато си родител. Любовта към детето по начало е безусловна, и затова е толкова красива и чиста, всепрощаваща. Докато с партньор е малко по-трудно да се постигне това, защото там рано или късно се появяват борби, претенции, проблеми, компромиси, недоволства... Не сме идеални, за съжаление. Но пък всяко взаимодействие, в което има обич, ни помага да учим, да израстваме и да се развиваме към по-добро.

За какво използвате парите си?

За книги – обожавам да чета. Имам огромна лична библиотека, и тя расте с всяка изминала година, скоро ще ме затрупа. Също така –обичам да пътувам и да ходя на кино. Напоследък обаче се улавям, че моите предпочитания някак естествено остават на заден план заради една много тъжна и изтерзана част от съвременното ни общество –животните. Няма по-голямо удовлетворение от това да нахраниш гладно същество, което си няма никого и разчита само на теб. Трябва да видите благодарността в очите му. Може би това е безусловната любов, от която толкова имаме нужда.

С какво са свързани страховете ви?

 В личен план – с това, че няма да ми стигне времето. Няма да успея да свърша всичко, което искам. А в обществен – страхувам се каква държава оставяме на децата си. В какъв свят ще живеят след нас – изпълнен с хаос и жестокост. Това е страшно.

Какво ви кара сутрин да ставате от леглото?

Любопитството, обичта и смелостта. Иначе без тях – изобщо не си струва.