Гери Турийска: В интернет съм венозно

Пощенска кутия за приказки

Адриана Попова 24 октомври 2019

Снимка: Петър Димов

Гери Турийска е много неща, сред тях журналист, текстописец, муза, глас на група „Рубикуб”, но напоследък се занимава основно със създадената от самата нея „Пощенска кутия за приказки” – да речем, че това е някакъв род литературно движение, в което известни хора четат разкази от неизвестни автори по разни клубове в страната. Поне в началото беше така. Междувременно част от авторите на Кутията станаха доста известни, Гери издаде техни книги в издателството, което основа, няма изненада, че и то се казва „Пощенска кутия за приказки”. Омъжена е за музиканта Ясен Козев, познат и като председател на Управителния съвет на „Музикаутор”. Двамата имат петгодишната Аника, която не е спирала да задава въпроси, откакто е проговорила. Гери върти в ръце новия си телефон Samsung Note10+ , който е „облякла” в блондинско розово. Понякога и той помага за дължимите на Аника отговори.

Какви са новините от твоята Пощенска кутия?

През 2020 г. Кутията ще стане на десет. Тя беше създадена за петдесет човека приятели и роднини – да се забавляваме, да си пишем и да се четем. Ако някой тогава ми беше казал, че ще стигне такъв мащаб и ще ми стане основна дейност, нямаше да му повярвам. А сега предстои европейско турне, ще четем на българите в Европа. Стартираме на 4 октомври във Виена. Догодина, на 29 февруари, отиваме в Хага, където се оказа, че има 40 хиляди наши сънародници. Смятам да комбинирам хагската среща с Лондон, където от 2-3 години имаме запитвания за четения.

Ще снимаш ли турнето с новия телефон?

Снимам от момента, в който го взех. Първото нещо, което направих, беше да му тествам камерата. Но истината е, че в новите Note телефони най-много ми харесва това, което мога да правя с писалката S Pen. Тя е като магическа пръчица, с която си улеснявам живота. Като типичен поет и писател, ходя без бележник и химикалка, а клавиатурата не ми дава романтиката на писането на ръка. Чудесно е, че сега по всяко време разполагам със средство за писане. Много е комфортно, защото директно продължаваш нататък, няма втора, трета страница, а това, което си пиша на ръка, мога бързо да превърна в печатен текст.

Подозирам, че някой иска да рисува с писалката.

Дъщеря ми Аника много се забавлява. Аз също, защото обичам да рисувам върху снимки, особено върху нейните, правя й балончета, в които изобразявам какво си мисли.  

Какво важно написа с тази писалка?

Стихотворение. Надявам се да е финалното парче на моята стихосбирка, от седем години я мъча.

Ще излезе добре опечена.

Оказа се, че съм била страшно производителна, имах много материал и се бях оплела жестоко при селекцията. Елин Рахнев ми помогна. Избра 27 парчета и ги подреди като музикална плейлиста. Сега вече има вид на книга, не е просто сбор от стихове.  

Защо 27?

Толкова излязоха. След селекцията на Елин преди две години започнах да мисля заглавие, в крайна сметка ще е „Когато живееш с котка”. С фотографката Диляна Флорентин направихме страхотна корица със стайлинг на Слав Анастасов. Моят образ изглежда като нарисуван, има и котка.

Защо „Да живееш с котка”? Ти имаш ли котка?

Нямам. Заглавието дойде от едно стихотворение. Смисълът е, че когато живееш с котка, се научаваш да оставяш вратите леко отворени, за да може тя да отива, където поиска. По-скоро е метафора за това, че когато срещнеш любовта, все по-рядко затваряш вратите, самият ти се разкриваш, разширяваш се към света, оставяш процепи, за да може любовта да върви с теб. Надявам се премиерата да е до края на годината.

Чела ли си от стиховете на дъщеря си?

Не, за нея измислям смешни стихчета. Тя е на пет, но се интересува от философски теми. Смъртта й е много интересна, дали всички остаряват, дали всички умират, кой умира първи. Младите ли, старите ли. Опитвам се да подхождам лекичко към темата, за да не се плаши. Обяснявам, че това е естествен процес, всичко има начало и край. В природата и при хората. Според мен тя се притеснява най-вече, че аз ще остарея. Онзи ден ме пита: мамо, ти ще станеш ли баба? Казвам – да, когато мине много време, ти ще имаш семейство, ще родиш дете и аз ще съм баба на твоето дете. Тя горко се разплака. Казвам – Аника, защо плачеш? Защото тогава вече няма да си ми майка. Обясних, че не работи така системата, че пак ще съм й майка.

Имате ли проблеми с времето за телефони, таблети?

То е силно ограничено, но не й го забранявам. На мнение съм, че ако не се прекалява и нещата, до които детето има достъп от телефона си, са подбрани, може да е полезно. Има много хубави образователни игри, които развиват логичната мисъл, инсталирала съм й такива. Тип пъзели, загадки, дори на мен някои нива са ми трудни. От ютюб тя учи английски. Много е напред с езика само от гледане на филмчета. Но гледам да има и други интереси.

Какви?

За последния й рожден ден ориентирах приятелите да й подаряват интерактивни игри. С едната учи часовника и времето. Получи и комплект с мъниста, прави гривнички вкъщи. Тя обича да се занимава с пипкави малки неща. Като видя, че отваря кутията с мъниста, знам, че половин час няма даже да ме чува. Максимално ползваме времето навън, докато е все още топло тича нагоре-надолу из парковете. Не я обграждаме със страхове. Аника е най-спокойното дете. Аз имам късмет и с бащата. За него това е трето дете. Първите две са момчета на 15 и 13. Живея със страшно спокойствие, че какъвто и въпрос да имам, има кой да ми отговори.

А ти как си с времето за компютри, телефони?

Аз съм в интернет почти венозно. Това лято два месеца нарочно си забравях телефона, ходех на плаж без него. Но истината е, че цялата ми работа, цялата ми комуникация е в телефона. С новите възможности, които предлага моят Note10+, не се налага да си нося лаптопа.

Какви приложения най-често използваш?

Инсталирала съм си фитнес приложение, с което си следя активностите, съня, въвеждам всяка една храна, за да ми изчислява колко калории поемам на ден. Много безуспешно за момента... Искам да сваля 3-4 кг от дупето, но не знам дали ще стане с приложения (смее се), може би трябва и някаква активност. Имам HBO Go, защото всичките ми любими сериали са там. С тях заспивам.

Нощем къде стои телефонът?

На нощното шкафче, но със спрян звук. Ние сме като влюбени (смее се). Сутрин като се събудя, първото нещо е да хвана телефона в ръка. Фейсбук. Имейлът.

Не те ли натоварва?

Последните 2-3 години ми омръзна да ползвам мрежата за социален контакт. Следя главно страницата на Кутията. Нямаме почти никаква друга реклама освен през фейсбук. Не подвеждаме хората и затова през годините сме имали изключително малко негативни коментари, може би три. Не мога да се оплача, че има хейт към нас. Или ако има, той не стига до мен. Кутията има изключително позитивен имидж. Публиката ни е много толерантна.

Имаш ли впечатление, че се променя?

И Кутията се променя. Имаме нова аудитория, особено с Мръсните приказки. Авторите намериха лесния път към сърцата на публиката с по-резкия хумор. Миналата година на Коледа направихме Мръсни приказки, на хората им беше омръзнало от коледен дух (смее се). Желанието ми е от догодина да върнем драмата в „Пощенска кутия за приказки”, защото имаме автори със страхотни драматични разкази. Драмата е жанр, който те кара да мислиш и чувстваш.  

Ако трябва да оприличиш живота си на приказка, коя би била?

По-скоро съм Алиса в Страната на чудесата, отколкото някоя принцеса. Това че сега съм облечена в рокля, не бива да те заблуждава. Аз съм малко джаста-праста. Или съм Пипи. Кръстих дъщеря си Аника, защото Пипилота Виктуалия Транспаранта беше много дълго. Но Аника, освен на тази велика творба, е кръстена и на Анакин Скайуокър от „Междузвездни войни”. Тя е Дарт Вейдър в моя живот. (Смее се.) Аз бих родила още едно дете веднага, имам жизнената енергия.

Хайде!

Да ти дам телефона да го кажеш на Ясен, на него май му идва вповече.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР