Със сигурност първото нещо, което ще ви уплаши в „То: Част втора”, е продължителността на филма. Да, 2 часа и 49 минути изглеждат наистина много. Но това ще е единственият път, когато ще чуете утешителното - „Не се плашете!“. Всъщност няма да усетите как са минали първите два часа, а финалът пък няма как да не ангажира вниманието ви поне през 80 % от действието. Така че, не се страхувайте от продължителността, но пък се отдайте тотално на страховете си докато гледате.

Като за хорър филм във втората част всъщност няма чак толкова много хорър сцени, които да ви карат да подскачате на седалката. Има много психология, има много лична история, има сцени, които ще ви накарат да се замислите и най-вече... има добра актьорска игра.

Действието се развива 27 години след края на първата част, която между другото се превърна в най-касовия хорър филм на всички времена, надминавайки по приходи „Екзорсистът“. Единствено Майк от клуба на загубеняците е останал в Дери и именно той ще събере отново отдавна порасналите си приятели в града, защото злото се е завърнало и те трябва да го спрат. Което означава, че трябва да се изправят отново пред страховете си.

Ще видите Джеймс Макавой като порасналия Бил, Джесика Частейн като Бев, Бил Хейдър като Ричи, Джеймс Рансън като Еди, Анди Бийн като Станли, Джей Райън като Бен и Айзея Мустафа като Майк. Подобно на първия филм, който спечели всички с кастинга на младите актьори и на Бил Скарсгард като Пениуайз, сега един от големите плюсове на лентата пак е подборът на актьорите. Освен че наистина много приличат на порасналите деца от първата част (оказва се, че още докато се е работило върху сценария на първия „То“ са разисквали и кой ще играе порасналите деца във втората част), ще се насладите на добра актьорска игра, което някак сме свикнали да липсва при хорър филмите. Има и едно много специално гост участие (не, не е актьор), което няма как да не извика усмивка на лицето ви, но няма да разваляме изненадата.

Понеже историята във филма се лута между минало и настояще, има доста сцени и с децата. Създателите на проудкцията разкриват, че за двете години след като са се снимали в първата част, някои от тях са пораснали и са се променили толкова много, че впоследствие дигитално отново са ги подмладявали.

Що се отнася до бруталните сцени – да, има ги. И не, не са прекалено натуралистични, че да ви карат да отвръщате поглед от екрана (не се заблуждавайте с първите сцени, които са доста подвеждащи в това отношение). В този филм е важен страхът, но той е представен достатъчно многопластово, а не само на ниво „кръв и вътрешности”, за да отговаря и на повествованието в романа на Стивън Кинг. Що се отнася до ефектите и чудовищните превъплъщения на То, има няколко сцени, които са толкова добре направени от чисто художествена гледна точка и типажи със закачлив хумор, че ще ви се иска да ги гледате отново и отново.

И както се казва във филма: когато си загубеняк, всъщност няма какво да губиш. Така че остани верен на себе си. Единственото, което може да направиш, е да се опиташ да победиш страховете си, а най-страшните неща не винаги са най-големите и най-кървавите.