Вземете си най-големите пуканки с най-голямата кола и ако не са ви достатъчни като забавление, можете да отидете и на филма. „Бързи и яростни: Хобс и Шоу“ става за допълнение към традиционното меню за кино. Самостоятелно обаче не ви го препоръчвам.

Не защото е екшън, съвсем не. Просто е досаден и еднопланов и досадно-еднопланов. И персонажите са скучно-схематични, и чувството за хумор никакво го няма… И Скалата отново е добър баща. И всичко това сме го гледали толкова пъти, че вече ни е втръснало.

Може и да звучи смешно, но основният извор на досадата е тоталната липса на химия между актьорите в главните роли – Дуейн Джонсън-Скалата (Люк Хобс, агент по сигурността) и Джейсън Стейтъм (Декстър Шоу, бивш специален агент от британската армия). Макар че техните герои още от седмия филм от поредицата „Бързи и яростни“ са в постоянен конфликт и винаги на ръба на сбиването, за да се поддържа напрежението в отношенията им е задължително между двамата да има някакъв тип привличане-отблъскване. Всъщност обаче техните персонажи просто се заяждат, при това напълно предсказуемо и без никаква фантазия. Сещам се за много по-готини подобни дуети – Джеки Чан и Крис Тъкър в „Час Пик" например. Дори Идрис Елба и Ричард Мадън в далеч по-непретенциозния „Денят на Бастилията“ или Де Ниро и Еди Мърфи в „Шоуто започва“. Да не говорим за харизматичния тандем Вин Дизел и Пол Уокър в най-добрите филми от поредицата „Бързи и яростни“. На фона на всички изброени Скалата и Стейтъм са абсолютната скука.

А на фона на абсолютната скука, поднесена ни от двамата, изпъква фотогеничното лице - прозрачна кожа и красиви сини очи – на Ванеса Кърби в ролята на сестрата на Декстър Шоу, която е основният камък на раздора между Хобс и Шоу, но всъщност се превръща и в свързващо звено между двамата. Това е „човешкият“ пласт във филма. Фантастичният пласт пък включва нещо от типа, че лошите, начело с кибербоеца Брикстън (Идрис Елба) се опитват да се доберат до опасно биологично оръжие, способно да застраши живота на цялата планета. И за да не допусне въпросният вирус да попадне в ръцете на Брикстън и сие, госпожица Шоу го поглъща, инжектира си го или нещо подобно и брат й и Хобс трябва да го изведат от тялото й. Честна дума, това разбрах, но не бих си заложила главата, че съм разбрала правилно. Бих си заложила главата обаче, че няма никакво значение.

Филмът е доста далеч от най-добрите части на „Бързи и яростни“ и, освен всичко друго, е поразително сладникав дори в екшън сцените. А ето и какво представляват някои от тях. В най-скучната Хобс и Шоу си намигат, прозяват се и си правят би-трябвало-да-са-смешни знаци, докато смилат от бой армия супервъоръжени гардове, а в най-интересната джипове успяват да спрат военен хеликоптер.

От друга страна времето навън е прекрасно, ако ме разбирате.