Мерси, жълти жилетки!

Противно на очакванията ми протестите на жълтите жилетки превърнаха последното ми пътуване в Париж в незабравимо преживяване

Любомир Василев 01 юли 2019

Beef Bar

Противно на очакванията ми протестите на жълтите жилетки превърнаха последното ми пътуване в Париж в незабравимо преживяване. Притихналият град, пустите булеварди, спокойните малки романтични улички отвеждаха в един различен сюжет от друго време, точно както във  филма на Уди Алън „Полунощ в Париж“. Сякаш бях сред декора на мегапродукция от друга епоха, в която красивият град не се задъхва от безбройните тълпи туристи, а съдържателите на малките кафенета и ресторантчета са мили и любезни.

Храната навсякъде е безкомпромисно вкусна, а ти си разгледал поредния музей и нищо не ти пречи да започнеш с чаша бордо още от обяд.

Възможността да посетя всички места и ресторанти, които грижливо си бях набелязал, без да ми се налага да водя дълги телефонни разговори с хора, които упорито отказват да говорят на английски, и без да разменям безбройни имейли месеци преди това за резервации, беше безценна. Шансът всеки ден да изпивам следобедния си чай в кафе Вандом в хотел Риц и любимото дайкири на Хемингуей в едноименния бар, без да развалям вкуса му, чакайки да се освободи маса поне час преди това, беше уникален. Меrci beaucoup, жълти жилетки!

Страната, измислила кулинарния гид Мишлен и логиката на раздаване на едноименните звезди, има много какво да предложи. Въпросът обаче е как да открием автентичното парижко преживяване сред стотиците заведения, удовлетворяващи единствено очакванията на туристите. Това ме ръководеше и при поредното ми идване тук.

Съвременна класика е в музеите да се помещават едни от най-добрите ресторанти. LouLou – удобно разположен в Музея за декоративни изкуства, се гордее с уникалното си и привилегировано местоположение. Декорът, дело на Джоузеф Диранд, смесва естетиката с естественото чувство за гостоприемство. Кулинарната идентичност тук е поверена на французина Беноа Даржере и на Диего Компанио от Падуа, който интерпретира големите италиански класики. Може би негова е вината всеки път да поръчвам пица с черен трюфел и страчатела.

Не прави изключение и фондацията на Луи Вюитон. Сградата, проектирана от Франк Гери, приютява в лобито си ресторант Ле Франк – чудесно съчетание между модерната архитектура и свежата кухня на Жан-Луи Номикос. Това е добър завършек на един вълнуващ ден в музея.

Понеже винаги съм казвал, че ходенето на ресторант трябва да бъде комплексно преживяване, където само добрата храна не е достатъчна, а концепцията и интериорът също са от значение, ви представям Beef Bar. Може да се каже, че това е хот спот мястото в Париж в момента. Едва ли има списание или сайт, свързани с интериорния дизайн, които да не са публикували поне една снимка от това месоядно убежище. С клонове в Монако, Миконос и Хонконг ресторантът току-що отвори врати в осма зона в Париж. Воден от Рикардо Джирауди, той предлага в менюто различни сочни ястия, включително луксозни бургери, мини такоси и всякакви разновидности на така нашумялото напоследък японско кобе.

Кафе Щерн, малък италиански ресторант, е притежаван от голямата италианска фамилия Алаймо, управляваща над 10 ресторанта в Падуа и Венеция. Щерн определено връща позавехналата слава на Пасаж де Панорамас, където се намира. Дизайнът е на Филип Старк, който казва, че сънувал интериора, преди да го нарисува. Той превръща малкия магазин за гравиране от 16. век в уникално социално средище. Произходът на менюто е главно от родния град на фамилията – Венето. Изобилстват ястия като сладко-кисели сардини, ризото с бял трюфел и свежа паста.

В град, пълен с невероятна храна, списъкът ми може да бъде доста дълъг. Ресторант Септим обаче трябва да бъде първи в него. Воден от Бертран Гребо, награденият с Мишлен звезда ресторант е най-отличителният за мен. Говори се, че е любим на Джей Зи и Бионсе, когато идват в Париж. Готвачът описва стила си като наивен, спонтанен и балансиран, като се фокусира върху сезонни съставки и френски техники за готвене. Към менюто всеки ден се прибавят нови ястия, които живеят в него не повече от седмица.

От 1930 г. до края на Втората световна война Алард е семейно квартално бистро. Разположен в сърцето на Сен Жермен де Пре, ресторантът остава едно от последните френски автентични гурме бистра. През 1985 г. семейството го продава и днес то е стопанисвано от големия шеф Ален Дюкас, който съхранява характера му и увековечава семейния дух, запазвайки основни неща в менюто, като задължителната патица със зелени маслини и петела във вино.

За десерт не мога да не отскоча до фабриката магазин на същия този Ален Дюкас, намираща се недалече от Бастилията. От невероятните вкусове през дизайна на опаковките и пространството – това е нещо, което не бива да се пропуска. Мястото е едно от онези, които правят така, че Париж да е винаги в списъка ми с дестинации, които трябва да бъдат посещавани всяка година.

Spaghetti Kitchen препоръчва

LouLouloulou-paris.com
Le Frankwww.fondationlouisvuitton.fr/en/the-restaurant.html
Beef Barparis.beefbar.com
Caffè Sternwww.alajmo.it/caffe-stern
Septimewww.septime-charonne.fr
Allardwww.restaurant-allard.fr/en
Le Chocolatwww.lechocolat-alainducasse.com/fr/

 

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР