"Х-мен: Тъмния феникс": Сбогом, мутанти!

Финалът – скучен. 20 години „X-мен” и всичко приключва така?! "Х-мен: Тъмния феникс" на режисьора, сценарист, че и продуцент Саймън Кинберг (някои хора си въобразяват, че могат всичко) е в кината от днес.

Ирина Иванова 07 юни 2019

В туитър следя – по препоръка на дъщеря ми – суперзабавния профил TheTweetOfGod, което може да се преведе като „Туитът Господен”. Та в един от своите туитове админът God беше пуснал следното наблюдение: „Вселената на Marvel е много по-яка от моята”. Туитът бе публикуван по повод финалния епизод на сагата „Отмъстителите” – „Отмъстителите: Краят”. И, за съжаление, изобщо не важи и за последния епизод от поредицата „X-мен” -  „Х-мен: Тъмния феникс”, чиито герои също са от Вселената на Мarvel.

Някъде през 90-те. Американски космически кораб се сблъсква с непозната могъща сила и отряд супермутанти се хвърлят да спасяват екипажа. Сред мутантите, както и в предишния епизод  “X-мен: Апокалипсис” (2016) е и Джийн Грей (Софи Търнър, позната като Санса Старк от „Игра на тронове”), която по време на  спасителната мисия е обладана от неидентифицираната вселенска енергия и придобива демонична сила, която обаче не може да контролира. Джийн се оказва единствената от мутантите, която с помощта на Професор Х/Чарлз Ксавие (Джеймс Макавой) и Магнито (Майкъл Фасбендер) се противопоставя на извънземни нашественици, дошли за да завладеят Земята.

„Х-мен: Тъмния феникс” прилича на онези скучни здрави момчета с (ана)болни тела и мутирала мускулатура, които в Бургас и околностите наричат „нацепени”. Буквално е „нацепен” вследствие свръхзлоупотреба със CGI-ефекти, които успяват да видят сметката дори на някои красиви моменти с участието на Софи Търнър и Джесика Частейн (в ролята на водача на пришълците, който убива красива блондинка и се вселява в тялото й, превръщайки се в зловещо-елегантно същество с почти албиноска белота на кожата). Двете актриси са най-доброто нещо във филма, а дали ще прекалим, ако ги наречем и „единственото добро”?

Филмът е ефектен за зяпане, ако ме разбирате. Вселенски разноцветни светлини се преливат, изобразявайки някакъв доста кичозен космос, музиката на маестро Ханс Цимер е пусната да се лее на воля, всички мутанти и извънземни летят, четат мисли, взривяват с лазерни поглед, кой от кой по-силен... Най-нелепото е, че основното, което правят актьори от класата на Фасбендер, Макавой, Дженифър Лорънс (в ролята на Рейвън) е да размахват ръце – по този начин, според сценаристите или който там ги решава тези неща в подобни филми, те спират и отново пускат времето да речем, отклоняват куршуми, задържат във въздуха военни хеликоптери и всякакви подобни. Доста бутафорно!

Чувство за хумор липсва. Онази особена популярна философия, така характерна за комиксите – също. Вместо концептуален диалог, също присъщ на добрите комикси, имаме тривиални сърцераздирателни реплики, без нито една запомняща се фраза... Не, щях да забравя. В началото на филма Дженифър Лорънс казва на Джеймс Макавой (цитирам по памет): „При нас жените винаги спасяват задниците на мъжете, затова май е време да ни наречеш X-women, а не X-men”. Това е. 

От  „Х-мен: Тъмния феникс” лично аз ще запомня само Софи Търнър и нейните разплакани очи, някак животински. Харизматична е и изглежда без проблем ще излезе от сянката на Санса Старк. Всъщност тя вече го направи.

И за да ви позабавлявам малко – нещо, за което не можете да разчитате на „Тъмния феникс” – ви черпя с още 5 туита на TheTweetOfGod. Трейлърът е след това.

1. Лесно е да обвиняваш другите за провалите си, така че го прави.

2. Няма живот след смъртта, но и преди това – също.

3. Не знам какво повече мога да не направя, за да ви докажа, че не съществувам.

4. Оргазмът е моят начин да ви се извиня за всичко останало.

5. Не е вярно, че хората използват само 10% от мозъка си, а че само 10% от хората въобще използват мозъка си.

 

 

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР