„Вечна красота“ (Timeless Beauty) e документален филм от програмата на 23-ия международен София филм фест, посветен на една от най-ярките тенденции в света на модата днес – наемането на модели в зряла възраст. Едва ли е нужно да припомняме шумно разгласената преди няколко седмици новина, че 97-годишната нюйоркчанка Айрис Апфел подписва първия си договор като модел. Айрис е култова фигура в модата вече няколко години.

Филмът „Вечна красота“ разказва за световноизвестни модели над 60-годишна възраст, които работят за големи модни марки, пътуват непрекъснато и буквално изживяват втората си младост. Енергията им е заразителна, а начинът на живот – истинска мечта.

Как режисьорът и операторът на филма, българинът Деян Парушев, стига до този проект и какво научава от него през почти двете години, които му посвещава - в интервюто по-долу. Деян е на 36 години, син е на известните художници Йордан и Елена Парушеви. Заминава за Париж заедно с майка си преди около 20 години и от тогава живее там, въпреки че често се прибира и в България. Работи известно време за продуцентската компания на френския режисьор Люк Бесон и въпреки че в момента има своя фирма, предлагаща фотографски, операторски и режисьорски услуги, предложението да направи този филм идва именно от хората, които познава от компанията на Бесон. „Абсолютен късмет!“ – казва Деян.

Чия бе идеята да се направи филм за моделите в зряла възраст?

На блогърката Мариaн Розенцвайг. Идеята за този филм ме грабна веднага. Отдавна искам да изразя тези неща. Да ги изкрещя. Години наред снимах мода – и в България, и в чужбина – и ми беше омръзнало от обработването на снимки, от тези перфектни хора, които списанията и медиите показват и не съществуват, от насаждането на комплекси... Имах и личен мотив за това – 15-годишната ми сестра лежа два месеца в болница, беше станала 35 кг., страдаше от орторексия... Не смятам, че модата е виновна за състоянието й, но все пак по този повод бях натрупал много неща в себе си, които исках да изкрещя на висок глас. И в този филм видях възможност да го направя.

Какви бяха тези неща?

Например, че модата не може да си позволява да игнорира половината човечество само защото е над 35-годишна възраст. Още Жан-Пол Готие започна през 80-те да прокарва тази идея, но в момента това наистина е тенденция. Защо в момента?  Не съм моден анализатор, но имам няколко отговора - социалните мрежи, голямата конкуренция между модните къщи, които непрекъснато бълват т.нар. fast fashion („бърза мода“ по аналогия с „бързо хранене“) само и само да изкарат нещо сензационно, което да се продава...

И застаряването на населението в световен мащаб, особено във високоразвитите страни, и фактът, че точно тези хора са по-платежоспособни...

Да, разбира се. Модните марки се опитаха да си разширят пазара и просто разбраха, че не могат да обличат 16-годишни ултраслаби модели с дрехи за хора на възраст 40 плюс или повече и да очакват да бъдат разбрани. Така се стигна до тук. Медиите също имат голяма вина, заради това преобработване на снимките. Френското списание Paulette например вече работи само с лентови фотоапарати и без обработвани снимки. Много смело! Това сега е новото и различното. Продават страхотно! Хората си казаха: Най-накрая! Защото е нормално една жена да има стрии и целулит. И някои мъже имат. Нормално е една жена да има форми. Пък и една жена на 30, 40, 50, 60 има история, опит, поведение, дух. Може да покаже наистина характера на дрехата. Затова все повече марки започнаха да търсят по-зрели модели. Ето например много парфюми днес се рекламират от актьори и актриси, а не просто от модели. Защото моделът е лице, бяла страница, а актьорът има история, биография, добавена стойност, което е много важно за марката. Има все още модели размер 32 с нереални талии... 36-и размер вече се смята за дебела. Едва 0,5 % от населението на Западна Европа са с такива размери. Следователно ти на кого продаваш?

Забелязваш ли наистина тенденция по-малко да се обработва в комерсиалната фотография?

Във Франция има закон, който задължава медиите да изписват изрично, че снимките са ретуширани, обработени. Има и такъв, който налага на всяко ревю да присъства лекар, който   да проверява здравословното състояние на моделите. Ако не е здрава – не участва. Но там има държавна политика. Пък и модата в западния свят е огромна индустрия. Може би греша, но мисля, че е втората най-печеливша след военната.

Колко време работи върху филма?

Вече година и половина се занимавам с него. Самият снимачен период бе 30 дни, разпраделени в 4 месеца. Световната премиера на филма бе на кинофестивала в Талин, Естония. Представихме го и в Кан. Разбира се и в Китай, в в Гуанджоу, защото част от филма е заснет там и продуцентите са китайци. Там е и най-големият фестивал за документално кино в Азия. Навсякъде след прожекциите при мен идваха не само възрастни хора, за да ми споделят колко са вдъхновени и развълнувани, но и млади модели. Много от тях осъзнаваха, че това е тяхното бъдеще. Защото в момента ги „пенсионират“ на 26 години. А те стават истински красиви на 30! Това е абсурдно, но е така.

В твоя филм видяхме както хора над 65 години, които някога са били модели и сега просто отново се връщат на подиума, така и такива, които сега откриват тази професия или по-точно – тя ги открива тях. Откъде тези хора черпят енергия да изглеждат така невероятно и да живеят толкова динамично на тази възраст?

В Лондон, Париж, Милано непрекъснато срещам такива хора – елегантни, облечени със страхотен вкус. И не е въпрос на пари. Една от дамите във филма казва, че понякога си купува рокли от секънд хенд магазин за по 5 паунда. Всичко е въпрос на вкус, а вкусът е въпрос на визуална култура. Това са хора, които цял живот са посещавали музеи, изложби, галерии... Едната от дамите - Колин Хайдерман – за първи път става моделка на над 60- годишна възраст. Тази жена живее насред пустинята, на три часа от Ел Ей. Ние я снимахме през август, когато там е 50 градуса. Живее в затворен комплекс. Къщата й е буквално „облицована“ отвътре със снимки от Париж. Има деца и внуци, но в момента просто живее друг живот. Беше направила страхотен кетъринг за нас, накрая се къпахме заедно с нея в басейна й, хранихме колибритата, които отглежда. Забележителна среща бе това! Според мен енергията идва от живота, който тези хора водят в момента. Във филма виждаме, че те си готвят сами, пазаруват си качествени продукти, много от тях си приготвят и сами козметиката. Пътуват по цял свят, имат медийно присъствие, хората се интересуват от тях... Живеят втори живот по някакъв начин, втора младост и това е което им дава енергия.

Какво научи от своите герои?

Поуката е да вярваме в страстта си. Това ще ни крепи и ще ни осигурява щастлив живот. Модата във филма е само рамката. Познавам зрели хора, работили цял живот на високи позиции в банка например, които са напуснали и са започнали да произвеждат козе сирене например. И също са щастливи със себе си и с живота си.  Така че страстта е много, много важна.

*Предстоящи прожекции на "Вечна красота":

18.03. Френски институт - кино "Славейков", 18:30 ч.

24.03. кино "Култура", 19 ч.