Светът я забеляза в „Дяволът носи Прада“, където играе жертва на модата и секретарка на Мерил Стрийп, хареса я в „Младата Виктория“ и „Сикарио“, но едва сега, когато видя нейната Мери Попинз в „Мери Попинз се завръща“, наистина се влюби в нея. Емили Блънт в момента лети в облаците и не вярва на очите си – възможно ли е да е такава късметлийка!

Как момичето със сините очи, което в детството си се бори със сериозна форма на заекване, стигна до ролята на Мери Попинз Втора (първата е Джули Андрюс в мюзикъла на „Дисни“ от 1964)? Ето как.

Заекването определено е кошмарът на нейното детство. Емили Блънт е лондончанка, израснала е в семейството на адвокат и бивша актриса, които й дават скъпо образование в престижно частно училище. Започва да заеква на 8-годишна възраст (причините за проблема й никога не са обяснявани или просто са неизвестни). Майка й я записва на всевъзможни терапевтични курсове без никакъв успех. Чудото се случва, когато навършва 12. Един от нейните учители й възлага задача да изиграе роля, като за целта промени гласа си така, че да подхожда най-добре за ролята. „Знам, че ще се справиш!“ – й казва той. Емили поема дълбоко въздух и... започва да говори с акцент на англичаните от северната част на страната. Без да заеква. Нейният кошмар никога не се завръща в живота й, но заниманието, което изисква да влиза в роли и да усвоява нови акценти, остава завинаги.

2. Абсолютно начинаеща

Емили Блънт учи в колеж с идеята след завършването да се запише в университет и да се занимава с езици и преводи. Паралелно посещава театрални курсове, които я срещат с един добър агент, който й намира няколко роли, ей така между другото, за различни пиеси и телевизионни филми. Играта загрубява, когато един ден Емили научава, че е избрана за роля в пиесата „Кралското семейство“, където ще си партнира не с кого да е, а с Джуди Денч. Госпожица Блънт е на 18 и е нещо като актриса само от 6 месеца. На път е да се откаже, но агентът й заплашва, че ако го направи, повече няма да го види. И така Емили Блънт се оказва в гримьорната в театъра, когато чува властното боботене на дейм Джуди Денч зад гърба си: „Здравей, скъпа! Ако имаш някакви проблеми тук, веднага да ми се обадиш“. Емили Блънт вече имала проблем, защото била толкова стресирана от идеята, че ще трябва да излезе срещу Джуди Денч, че не можела да каже и дума в следващите пет минути. Никога повече не помисля за университет.

Тя е на 22, когато критиците и хората от бранша я забелязват – с филма „Дъщерята на Гидеон“ (2005). И както на нея явно й е писано – тя е царицата на „внезапностите“ – най-неочаквано й дават Златен глобус. Първият и засега последният, макар междувременно да има още 5 номинации, включително и последната, за „Мери Попинз се завръща“. Същата година снима първия си наистина голям хит „Дяволът носи Прада“ и среща първата си голяма любов – музиканта Майкъл Бубле. За Бубле 2005 г. също е „ракетоносител“ и излезлият тогава албум It’s Time го изстрелва сред звездите, където е и до днес. Емили и Майкъл са заедно три години, живеят в общ дом във Ванкувър, който тя купува, но през 2008 г. се разделят. И двамата са в началото на кариерите си, а Бубле буквално е вманиачен в своята. Не това обаче е причината за раздялата им, а изневяра. „Държах се като идиот с жените – признава по-късно Бубле, макар да не споменава конкретно Емили. – Наранявах ги. Това е моята карма, знам“.