И си представи – прибирам се вкъщи, което е толкова хубаво с непрекъснатите ми пътувания, нямам търпение да се кача на покривчето, да си легна в джакузито. Ами когато дойде зимата и навали 2 метра сняг,  изривамм една пътека, джакузито се настройва на 40 градуса. То е топ ъф дъ топ. И си представи как бълбука, как излиза пара. И в големия студ, на минус 20 влизаш вътре и си правиш егати готиното – взимаш бутилка шампанско, пускаш си Стинг и гледаш София. И през лятото е хубаво – да влезеш, да изключиш от всичко и да слушаш как минава полъх през гората, пеят птички, тук има много и щурците свирят – жжт, жжт, жжт. Два-три пъти съм го правил.“

Покривът първоначално, по проект, разказва певецът, щял да бъде съвсем обикновен, но Коцето си помислил – защо да не си направи един етаж, едни 150-160 квадрата и да спечели и от гледката. Покрай оградата са засадени туи, които с времето ще пораснат, ще скрият това, което се случва, без да нарушават главозамайващото вю към столицата.

Джакузи номер две се оказва на първия етаж. По-голямо е, в общо помещение със сауна, бягаща пътека, електрическо пиано с микрофон, ниски дивани и маси Bonaldo. Има поставки за вино с хубави вина. Очевидно това е помещение с най-различни функции. Тук с Боби Турбото, Гери Никол и участници в „Като две капки вода“ са се събирали. „Единият репетира – разказва Коцето, – друг влиза в сауната, трети – в джакузито, четвърти си тича по пътеката. И се редуваме. Ще добавя само една лежанка, за упражнения.“

Мислел този първи етаж да бъде неговото царство, но жена му Надя си направила кабинет. Коцето пък си има отделна спалня – за случаите, в които се прибира сутрин след участия. Спалнята му е покрита със завивки Rochas, над нея има тапет с изображение на луна – планетата на неговата зодия Рак, макар той да не вярва в такива неща. Даже специално изчаква да дойдат ретроградни Меркурий, Луна или Сатурн, когато нищо не трябвало да се прави, за да подписва договори, да прави сделки и да се развихря за сметка на всички суеверия. „Как си го мислиш да си спра живота, докато Меркурий тръгне накъдето трябва?“ Спалнята му е в черно, за да си почива пълноценно. Настолните лампи са във формата на револвери с висящи патрони за включване. На едната виси малък капан за лоши сънища, подарък от жена му. Да не сънувам други жени, шегува се той. От дясната страна на телевизора има шкафче за парфюми, но по-хубавите му са в колата, за да е винаги подготвен. Отляво са наредени маркови слънчеви очила. До тях има тоалетка, а пред нея – табуретка Филип Старк. И в късната есен навън все още се чуват птички и снопове слънчеви лъчи се протягат лениво по пода.

„В общи линии – казва Коцето – доста се потрудих, доста приятели, заеми, кредити – намига с лявото око над слънчевите очила, които е сложил, за да прикрие безсънието. – Това е хубаво да го напишем – с много труд успях да направя нещо, да си сбъдна мечта от толкова години. И не сме завършили още къщата. Тепърва има още какво да се прави.“