Ето кой е Михаил Баришников (освен че е най-харизматичното гадже на Кари Брадшоу) – в няколко факта, които си струва да се знаят.

1. В България 18-годишният Баришников печели златен медал на световноизвестния Международен балетен конкурс в морската ни столица през 1966 г., а легендарната примабалерина Майя Плисецкая го удостоява с безпрецедентните 13 от 12 възможни точки. Останалото е история.

2. Ученик е на големия балетен педагог Александър Пушкин, при когото е учил и Рудолф Нуреев. Миша, както го наричат всички, е роден през 1948 г. в Рига, Латвия, тогава част от СССР. Влиза в балетната зала на 9 години и веднага е приет в училището на Ваганова,  истинската лаборатория за таланти на световноизвестната балетна трупа Киров балет в Санкт Петербург (тогавашния Ленинград) и там работи с Пушкин. На 19-годишна възраст Баришников става прима балетист в Киров балет, а на 26 подобно на своя велик предшественик Рудолф Нуреев при едно турне на трупата в Канада иска политическо убежище. Американският балетен театър го посреща с отворени обятия.

3. Майка му Александра, шивачка по професия, се самоубива в ранните му тийнейджърски години. Баришников никога не си позволява да превръща тази тема в нещо като „драмата на живота си“. Рядко я коментира в интервюта. „Майка ми се самоуби. Късмет е, че не го направи пред мен. Никога не съм имал истинска връзка с баща ми (баща му Николай е инженер – б.а.). Така и не го опознах.“

4. Гравитацията му прощава. Висок е едва 1,62 см, но също като Нижински (друг велик руски балетист от началото на ХХ век) и Нуреев е наричан „балон“, защото гравитацията сякаш не му оказва влияние. Известен е като царят на пируетите. Първите си големи успехи в Америка дължи на свой сънародник (в рамките на тогавашното политическо статукво) – Джордж Баланчин (с истинско име Георгий Баланчивадзе, грузинец по произход).

5. Номиниран е за Оскар за поддържаща роля за филма „Повратна точка“ (The Turning Point, 1977) с Шърли Маклейн и Ан Банкрофт. Участва и във филмите „Бели нощи“ (с Хелън Мирън и Изабела Роселини) и „Танцьори“, в „Баришников на Бродуей“ с Лайза Минели (с 3 награди „Еми“). Носител е на награда „Тони“ за участието си в спектакъла „Метаморфози“ на Бродуей. За ролята му в „Сексът и градът“ вече си знаете.

6. Никога не демонстрира фалшив патриотизъм, напротив. Когато след дългите години на емиграция за първи път стъпва отново на латвийска земя, вече свободна от комунистическия режим, той споделя: „Нищо в сърцето ми не трепна. И разбрах, че Латвия вече не е мой дом.“ Разочарован е обаче и от някога любимия си Ню Йорк. „Когато отида в Европа, виждам добрия стар социализъм в най-хубавите му черти – толкова много млади лица сред публиката. Защото могат да си го позволят. В Ню Йорк билет за опера струва 150 долара! Абсурдно!“

7. Жените в живота му –  примабалерината Наташа Макарова, по-възрастна от него с 8 години, голямата звезда на американското кино Джесика Ланг, с която стават родители на дъщеря им Александра Баришникова (днес на 37), настоящата му съпруга, балерината Лиса Райнхард, с която имат три деца. През 2006 г. двамата дори сключват брак.

8. Силен като бик, гъвкав като лебед. Това е може би най-често срещаното определение за Баришников, който никога не е бил от грацилните балетисти. Като млад много обича да си угажда – пържоли, бекон, картофи, яйца, полети с добро червено вино. След като навършва 50 (Баришников танцува в постановката „Жизел“ почти до 50-годишна възраст), рязко променя режима си и сега се храни само със зърнени храни и плодове. Единственото, което си позволява от време на време, е любимият му морски език.

9. Неговият рай – Доминикана. Открива курорта Пунта Кана, когато през 1998 г. гостува на своя приятел дизайнера Оскар де ла Рента, който има къща там. Красотата на мястото го сразява и той много скоро си купува имение на брега на океана, с инфинити басейн, огромна тераса и разбира се – танцово студио.