И ето как съвсем неочаквано точно преди Коледа сядаш да гледаш „абе един фантастичен екшън, продуциран от Питър Джаксън“ и разбираш, че гледаш един от най-страхотните филми на годината. Удоволствието да ти настръхва косата от истинско вълнение, да те полазват тръпки и да си казваш: „Майчице, какъв кеф е да гледаш такива филми в IMAX!”– ето това е „Смъртоносни машини“! Зрелище, което демонстрира как високите технологии могат да ни дадат истинско естетическо преживяване.

Филмът, който сто процента ще се превърне в поредица, е създаден по романите на Филип Рийв (издаден и у нас през 2005 г. от ИК „ИнфоДар“), първият от които излиза през 2001 г. Питър Джаксън, този голям човек, се заинтересува от него, но после се заема с „Хобит“ и преди известно време, тъй като правата на „Машините“ изтичат, оставя проекта в ръцете на своя сториборд майстор Крисчън Ривърс, а сам остава в позицията на продуцент. Истински големите винаги знаят на кого да дадат шанс и не се страхуват да го направят. Ривърс се справя чудовищно добре и трябва да е вечно благодарен на „властелина“ Джаксън.

Действието се развива 1700 години след шестминутната война, унищожила познатия ни свят, в един постапокалиптичен свят, в който се говори за „изчезналата Америка“, както ние сега говорим за „изчезналата Атлантида“. Градовете са превърнати в гигантски машини на колела, събрали по трагикомичен начин останките от някогашните мегаполиси, които се движат из пустата планета и поглъщат по-малките градчета, заграбват ресурсите им, поробват хората им и така оцеляват. Начело на най-агресивния от тези градове (ще видите кой от днес съществуващите са нарочили за такъв, доста изненадващо) стои безскрупулният Тадеуш Валънтайн (Хюго Уийвинг), на чийто път се изправя смелата Хестър Шоу (още чувам как Шрайк произнася името й, а кой е Шрайк ще разберете като гледате, но отсега ви казвам, че е един от най-яките персонажи), готова да умре, но да отмъсти (не искам да спойлвам дори малко), а с нeя тръгва и младият Том Натсуърти, който също има за какво да си отмъщава. Актьорите са безупречно избрани – исландската актриса и бъдеща звезда Хера Хилмар и ирландецът Робърт Шиън (който напомня младия Киану Рийвс), както и жестоката андрогинна Джихай Ким (въобще не съм сигурна, че така се произнася името й, но е много известна южнокорейска певица) в ролята на Анна Фанг. За Шрейк (в ролята e Стивън Ланг) вече споменах, но ще добавя – толкова е брутално добре измислен и изпълнен, че спираш да дишаш на моменти. Особено когато чуеш неговото: „Хестър Шоу!“

Светът на филма е един тотален мултимикс, роден от глобалната кал, в която се е превърнала нашата цивилизация след въпросната шестминутна ядрена война и в която са се смесили елементи от всички познати ни култури и епохи – древните Египет, Гърция и Рим, Средновековието, Викторианска Англия,  високотехнологичното ни съвремие... И има толкова много препратки – малко Жул Верн, малко готически приказки, хорър елементи, малко Тери Гилиъм, Люк Бесон, новите „Междузвездни“, старите „Междузвездни“, малко „Лудия Макс: Пътят на яростта“, "Блейд Рънър 2046" и още много. Преди време говорехме за цитати от филми, защото авторите "взимаха" цяла сцена или герой или въобще някаква завършена единица, а сега цитирането е много по-неуловимо, много по-фино и е възможно един-единствен кадър да ти напомни пет различни филма или дори пет различни творби - филми, книги, картини. Понякога дори ти е трудно да "разчлениш" усещането, да откриеш първообраза, пък и защо ти е да го правиш! Както винаги най-добрите миксове са онези, които, смесвайки, надграждат всичко онова, което миксират и точно такъв е случаят със „Смъртоносни машини“. Ражда се нещо ново, нещо различно, а не просто сбор от отделните елементи.  

Ще видите и няколко „политически“ шегички-закачки като ще ви издам една-единствена – спасението е в един елемент, нещо като  „флашка“, който трябва да се събере с друг, за да се получи спасителната комбинация. И върху изгубения и намерен елемент е изписано USA, което е част от дума, но все пак е USA. Да, все пак сме в Холивуд.

Накрая ще кажа, че филмът е толкова великолепно стилизиран, че въпреки някои страхотии, можете спокойно да заведете децата си. По телевизиите в праймтайма понякога пускат десетократно по-брутални и стократно по-лошо направени филми.

„Смъртоносни машини“ е ваш! Завиждам ви!