За коткари и за такива, които не разбират нищо от котки, но искат да научат. Защото въпреки привидно криминалния сюжет, лукавият котешки нрав и една неустоима муцуна са солта и пиперът на историята.

„Света Морозова беше човек на детайлите. Дреболиите й се струваха по-важни от големите неща, частното бе по-интересно от цялото.“ Така, на страница 37 от криминалния роман „Не е препоръчително да се обиждат котки“, авторката Елена Михалкова ни дава ключа към книгата си, в която се случват неща като убийства, опити за убийства, нападения и т.н. Известна актриса е заподозряна в ликвидирането на известен драматург, а фотографката Света не по своя воля е въвлечена в разследването. В началото на романа тя, Света, намира на улицата малко, жалко, мокро коте, с неатрактивен цвят като на врабец – сиво-кафяв, и го нарича Тихон. Доста години преди това, още докато е била в училище, е намерила високия като фар на пуст бряг Льоша по прякор Дрозда, най-добрия си приятел. И тези двамата – Дрозда и Тихон, правят историята, в която дори не те интересува чак толкова кой е убиецът. Въпреки че, честно казано, аз не можах да го отгатна.

Знам, че не трябва да се обобщава. Не трябва, но може. И не мога да не обобщя, че тази книга е много руска. Начинът, по който героинята казва неща като „Ой“ или „Защо счупи вазата, гад“, е много руски. Особеният наивитет в любовните отношения, които толкова напомнят Татяна преди Евгений Онегин да разбие сърцето й, е много руски. Сексуалното напрежение тук като цяло е на нивото на Маша и Мечокът, за добро или зло. И хуморът е един такъв... руски. Във всеки случай няма как някой англосаксонски герой да цитира песен, в която се казва следното: „Защо във багера се ти завря, родината от теб това не иска.“

Но говорехме за котките. Котаракът на Света Тихон е истинско стихийно бедствие. Стопанката му научава по трудния начин, че котките не са безшумни животни, особено нощем, каквото и да пише в книгите, че са несъвместими с фикусите, както и с обувките с пискюли, че винаги побеждават в битките с рулата тоалетна хартия, че сутрин в четири те будят с искания за хляб и зрелища. И въпреки това създават по свой начин усещането за дом.

За котките в книгата се пише с такава любов, че аз, която имам куче, си помислих за кратко - ех, котка! Пише се, както се пише за любим човек, за приятел, на когото си му изял и лютия пипер, и киселите лимони, и въпреки това е в сейфа на сърцето ти.

Какво е красота?

Дом с двама котараци.

Какво е теснота?

Дом с трима котараци.

Какво е чистота?

Дом без котарак.

Какво е пустота?

Дом, в който е имало,

но вече няма котарак.

Стиховете са от книгата, в която една жена обича една котка и един мъж. А междувременно стават и убийства. И всичко е някак духовно, по руски, дори убийствата.

Авторката на „Не е препоръчително да се обиждат котки“ е много популярна в Русия с криминалните си романи. Любопитното е, че тя е юрист по образование, работила е като помощник-следовател и започва да пише детективските си истории, за да забавлява близките си. Но се намесва майка й, която изпраща ръкописите й в издателство... защото зад всяка успяла жена стои по една амбициозна майка.

Книгата е в превод на Денис Коробко.