Бланшет сякаш е родена за главни роли. Не може да играе „госпожица Никоя“. Прекалено е висока (всъщност 1,73, но аурата й прибавя поне още 20 см, нали?), с прекалено бяла кожа, неустоими очи, които те хипнотизират... Казва, че е научила какво означава да си в главната роля, не от друг, а от своята добра приятелка Франсис Макдорманд, тазгодишната носителка на Оскар за главна роля за „Три билборда извън града“ на Мартин Макдона.

Когато Кейт била в началото на кариерата си, Франсис й казала: „Да си в главна роля не означава, че имаш най-много реплики или че присъстваш в най-много сцени, а че си начело на актьорската глутница, че ти задаваш атмосферата и че всички останали се водят по теб“. Оттогава Кейт никога не е била в нещо друго, освен в главна роля.

Родена в Австралия, тя избира актьорството със сърцето си още като дете, но ранната загуба на баща й (тя е едва на 10, когато той си отива от инфаркт) променя плановете й. Наблюдавайки как майка й, останала вдовица едва на 39 години, се справя с три деца (актрисата има по-малка сестра и брат, роден с лека форма на церебрална парализа с едва забележими увреждания), Кейт решава, че трябва да избере нещо по-полезно и практично. Учи икономика и история на изкуствата в университета в Мелбърн и решава да стане куратор в музей.

Едно пътуване до Египет обаче пренарежда пъзела на съдбата й и всичко си идва на мястото. Докато седят с тогавашното й гадже във фоайето на мизерния си хотел в Кайро, към тях се приближава египтянин, който им обяснява, че търси англоговорящи хора за статисти и епизодици във филмова продукция. Заплащането е няколко египетски паунда и фалафели на корем на снимачен ден. Филмът е египетска мелодрама с главен герой боксьор.

На Кейт й дават ролята на мажоретка. Седи няколко часа на снимачната площадка, едва не получава удар от скука и жега и си тръгва, но всъщност точно през тези няколко часа тя се връща към старата си детска мечта да стане актриса. И се записва в Националната академия за драматични изкуства в Сидни.

Египетската авантюра не е единственото приключение в живота на Кейт Бланшет. Така например начало на връзката й със съпруга й Андрю Ъптън дава... партия покер. Отначало двамата въобще не се харесват и са като куче и котка. Още повече че тя буквално го разорява онази вечер. Не че е много добра в покера, просто е много добра актриса и това се оказва по-важното умение. Срещат се обаче отново и отново.

Андрю е далеч от съвършения красавец или пък от мачото, за какъвто повечето жени мечтаят. Обаче е интелигентен, с чувство за хумор и с Кейт още на третата среща разбират, че са един за друг. Той й предлага брак само три седмици след първата им среща и оттогава са заедно без нито един скандал или дори сянка от скандал да помрачи връзката им.

Никога обаче никой от двамата не е допускал нито една медия дори за малко зад кулисите на брачния им живот. Семейството, домът и децата им (трима сина и една дъщеря – Едит, осиновена от тях през 2016 г.) са изцяло лична, неприкосновена територия.