1. За да си направите селфи на червената пътека в Кан

Разбира се, да попаднете в едно и също време със звездите, дошли на фестивала в Кан през май, е мисия почти невъзможна. Хотелите са пълни месеци и дори година преди това, цените са космически, а мястото около червената пътека е окупирано денонощно от ловци на автографи. Но в останалото време червеният килим, опънат величествено на стъпалата на Фестивалната зала, където се изсипва каймакът на света, си е там – постоянно тъпкан от стотици хиляди маратонки, джапанки и туристически сандали. Милиони селфита са запечатали тази прашна, изтъркана и толкова магическа червена пътека.

Извън фестивала и сезона Кан е кокетно, леко високомерно и истински очарователно градче, с тесни романтични улички в старата част, обвити в глицинии и орлови нокти, със задължителната старинна крепост, с голям пясъчен плаж, запълнен до последния сантиметър през лятото, и луксозни бутици по „Кроазет“. Да не забравя и яхтеното пристанище, истински парад на суетата с яхти от цял свят, сред които блестят плаващите дворци на арабските принцове и на италианските дизайнери. Това е град, чиито улици се мият всяка сутрин, дори през зимата. (Ако и вие бяхте дали по два-три милиона евро за скромен тристаен апартамент с тераса на първа линия, миенето на улиците щеше да е най-малкото, което да изисквате от кметството.)

В самото сърце на града има паметник, представете си – на шотландеца лорд Броугъм, държавен съветник на Великобритания. Той е направил много за популяризирането на малкото рибарско селце Кан сред елита на Европа. Както се казва на туристически език – повлякъл златен крак и довел цяла кохорта имотни англичани още в средата на ХІХ век. А там, където се появят англичаните, процъфтява търговията с недвижими имоти, със старинен порцелан, влияние, алкохол и чай. Лорд Броугъм си отива щастлив от този свят точно преди 150 години, точно през май в любимия си Кан, където остава да живее! Той пръв всъщност е усетил онази харизма на мястото, която кара цялото човечество да мечтае да живее тук, а тези, които живеят – да се чувстват като господари на света. Наблюдавайки божествената гледка на Средиземно море, яхтеното пристанище и изящните сгради на Кан от хълма със старинната крепост, се сещам за знаменитата сентенция на Коко Шанел: „Луксът не е обратното на мизерията. Луксът е обратното на вулгарността.“

2. За да обядвате на плажа с Жан-Пол Белмондо

Едно от най-вълнуващите преживявания за всеки, дошъл тук, е да се срещне очи в очи с някоя от легендарните личности от световното кино и мода. В някое от романтичните ресторантчета в стария Кан може да срещнете например Мистър Бийн да похапва със семейството си сурови морски деликатеси, а в С beach, легендарното заведение на плажа – самия Жан-Пол Белмондо, прехвърлил 80-те, с патерица, която придържа с ръка, обсипана с екстравагантни пръстени, сякаш взети назаем от Кийт Ричардс.

Французите се наслаждават на храната и на времето за хапване дори повече от италианците. Тяхната кухня е по-изтънчена от италианската, по-засукана, вероятно и заради смесването на толкова много културни и исторически течения.

Но за храната трябва да се доверите на нашия неподражаем гид в света на ресторантьорството Любомир Василев.

шеф-готвачът Жак Ролани

… като Жак Ролани например. Той няма да ви замеря с чинии като някои шефове в риалити предавания, а ще ви научи как да избирате най-добрата риба, аспержи и сирене, както и как да сготвите пълнени пъдпъдъци, патешко магре, салата с телешки бъбреци, сотиран гъши дроб с трюфели, равиоли никоаз с кълцано телешко месо и някой от прочутите френски десерти, които се топят в устата. С него ще обиколите колоритните пазари на фермерска продукция в околността.

Кулинарният курс в Ница ще остави незабравими спомени и заради самия град с безкрайния булевард Promenade des Anglais край морето, откъдето можете да наблюдавате залеза, както и заради музеите на Пикасо, Шагал и Матис, многобройните галерии, манастира Симиез, ресторантчетата и кафенетата на открито, хълмовете над града, където може да направите пикник под сянката на маслините. От Ница лесно се стига с автобус или железница до всички градчета на Френската Ривиера, пръснати по крайбрежието.