25 години й отказваха, но накрая успя

Адриана Попова 04 юни 2018

Анджела Марсънс 25 години получава „не“ и „не“ от издателства, представете си – 25 години, и не се отказва! И изведнъж историята й за загадъчната инспектор Ким Стоун, публикувана от малкото дигитално издателство Bookouture, става световен бестселър, оглавява за цял месец класацията на „Амазон“, следват преводи на повече от 20 езика. Това се случва, когато Анджела е на 50.

Колко ли сладък е късният успех и колко бяс за разказване трябва да има в теб, за да го дочакаш? Нямаше как британската писателка да не ни стане симпатична и да не й зададем няколко въпроса, на които тя отговори без забавяне (благодарим на издателите от „Еднорог“ за посредничеството).

Сподавен писък“ е първата книга от трилър поредицата за Ким Стоун (преводът на български е на Зорница Русева). Романът започва, форсирайки читателския интерес, със зловеща сцена - петима души са наобиколили малък, прясно изкопан гроб. И продължава на скорост в търсене на възмездие за жертвите на изключително манипулативен убиец. За героинята си – инспектор Ким Стоун, Марсънс казва, че е дошла от сърцето й. Ким има тежко детство. Изоставена от родителите си, тя трудно допуска хора до себе си. На сайта си Анджела Марсънс признава, че като дете и тя е имала големи трудности с адаптацията, чувствала се е отритната в училище. А после и тези откази... За оцеляването като човек и писател – разговаряме с Анджела Марсънс.

Вашият дебют като писател е късен. Как желанието ви да пишете оцеля през 25-те години на откази? С какво си вадехте хляба междувременно?

Наистина беше дълго пътуване. През по-голямата част от тези 25 години работех като администратор, а по-късно и като мениджър охрана на търговски център. Пишех рано сутрин, преди да отида на работа и продължавах, след като се прибера у дома. Когато някоя идея ми се загнездеше в ума и исках да я разработя, ми оставаха буквално няколко часа за сън преди отново да трябва да тръгна за работа. Желанието ми за писане не изтля през всичките тези години, благодарение на неуморното окуражаване от партньорката ми, която беше до мен по време на целия дълъг път до издаването на книгите ми, а и поради вродената ми нужда да разказвам истории. Понякога губех кураж и си давах почивка от постоянните откази, но в крайна сметка винаги се озовавах обратно зад бюрото с молив в ръка и нова идея в главата.

Героинята ви Ким Стоун изглежда сурова и дистанцирана заради тежкото си детство. Има ли нещо от вас у нея?

Мисля, че тя е взела от мен само прямотата си. Като мениджър по сигурността отговарях за над 70 охранители, които изпитваха границите на търпението ми всекидневно. Нямаше да бъда в състояние да ги управлявам без определено ниво на прямота, съпроводено със здравословна доза безпристрастност и съпричастност.

В „Сподавен писък“ описвате ужасяващи случки в домовете за сираци в Англия в не толкова далечното минало, част от жертвите на убиеца са деца, изоставени от родителите си в сиропиталища. В България също често сме се сблъсквали с издевателства над деца в подобни домове. Как е разрешен проблемът с изоставените деца при вас сега?

Въпреки че все още има множество сиропиталища в Англия, смятам че все пак сме извървели дълъг път и сме осъзнали, че не е достатъчно да храниш, обличаш и осигуряваш покрив над главата на изоставените деца. Предприети са редица стъпки по отношение на техния психологически комфорт по време на израстването им, който е от съществено значение за превръщането им в продуктивни и отговорни възрастни. Самият факт, че все още се налага да съществуват сиропиталища, сам по себе си е трагедия.

Героинята ви е доста войнствено настроена при прояви на сексизъм. Така че ще ви попитам какво мислите за движението #metoo и не смятате ли, че отношението между половете започва да прилича на лов на вещици?

Мисля, че всяко движение, което окуражава хората, станали жертва на посегателство над личността им или на престъпление, да говорят открито по темата е добре дошло. Според мен е имало недопустимо поведение, което е било игнорирано или дори толерирано прекалено дълго време и е чудесно, че всеки, който се е почувствал непълноценен, заплашен или унижен, вече има платформа, чрез която да разкаже своята история, като това е валидно и за двата пола.

Ким Стоун като че ли флиртува със съдебен антрополог със същото като нейното черно чувство за хумор - да се надяваме ли да се получи нещо между тях в следващите книги за нея, които са колко на брой?

Да, определено има флирт между двамата и съдебният антрополог може и да се появи в някои от следващите книги от поредицата, но между него и Ким Стоун няма да се зароди реална романтична връзка, защото аз съвсем целенасочено избрах да не включвам любовна нишка в тези романи. Като читател не обичам да чета за романтични отношения в криминалните книги и вместо тях реших да добавя щипка хумор, който да просветли поне донякъде по-мрачните сцени и да предложи на читателите възможност за известно облекчение. Току-що излезе осмата книга за разследванията на инспектор Ким Стоун, като договорът ми е за общо 16 романа, посветени на нея, така че тя ще се навърта наоколо поне за още известно време :)

Има ли много жени полицайки в Обединеното кралство? А много убийства? С възхода и на скандинавския трилър все повече ми се струва, че колкото по-спокойно е в дадена страна, толкова повече и по-кървави са романовите убийства. В България например почти не се пишат трилъри. Всъщност не се сещам за нито един писател на трилъри.

В Англия има доста жени полицайки, но твърде малък процент от тях успяват да стигнат до високи чинове. Мисля, че равенството между половете все още има да измине доста път в много професии. Тук, в Англия, нямаме много жестоки убийства. В книгите, които пиша, рядко има повече от един-два трупа, освен ако историята не го изисква. В района, в който аз живея, всяко едно реално случило се убийство би попаднало в регионалните новини, а поредица убийства, които са извършени в близост едно до друго, биха изпълнили страниците на всеки национален вестник и телевизионен канал в страната.

В двойката Ким Стоун и помощникът й сержант Брайън като че ли има отглас от класическата двойка Шерлок Холмс - доктор Уотсън. Кои от британските майстори на криминалния роман харесвате?

За мен беше важно да дам на Ким партньор, който ще ѝ позволи да покаже всички особености на характера си, били те добри или лоши, така че читателят да има възможност да придобие реална представа за нея. В компанията на сержант Брайън тя може да бъде ядосана, мълчалива, груба, забавна, остроумна, избухлива, целеустремена. Той я познава по-добре от всеки друг и е единственият й приятел. Любимите ми британски автори на криминални романи са Вал Макдърмид (също издавана у нас от „Еднорог“), К.Л. Слейтър и Каролин Митчъл.

В „Сподавен писък“ има и българска следа – Марта, която е любовница на един от героите. С услугите, които извършва, тя плаща следването на двамата си братя. Как стигнахте до този персонаж?

Исках да включа историята на тази героиня, защото току-що се бях запознала с жена, която правеше точно същото – работеше в чужбина, за да плати за образованието на брат си. Промених името ѝ, но бях толкова трогната от историята ѝ и от гордостта, с която говореше как е в състояние да помогне на семейството си чрез труда си, че исках да включа нещо подобно в самия роман.

 

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР