Жана Моро скача на масата

През 1958 г. Жана Моро е за първи път в Кан с филма „Асансьор за ешафода“, който я превръща в звезда. Легендарната актриса е може би единствената звезда, открита за киното не защото „камерата я обожава“, както е прието да се казва, а тъкмо обратното – защото е „абсолютно нефотогенична“. Така казва за нея големият френски режисьор (и една от големите любови в живота й) Луи Мал, когато й прави пробни снимки за филма си „Асансьор за ешафода“, останал завинаги в историята на френското кино.

Допреди този филм Моро е истинска звезда на театралната сцена и има куп не особено забележими роли в киното. Когато започват снимките на филма на Луи Мал, се случва прецедент – операторът, осветителите и други членове от екипа отиват при продуцента и му казват: „Не трябва да позволявате на Луи Мал да унищожи Жана Моро“. Били възмутени, че Мал държал да я снимат без допълнително осветление, само с естествената светлина, нахлуваща през прозорците. „Не разбираха защо не правя всичко възможно, за да я изкарам по-красива, по-блестяща. Не разбираха, че нейният голям коз е, че лицето й имаше тази особеност да изглежда дори грозно, а само секунди по-късно, когато светлината се промени, Жана изведнъж се превръщаше в изключителна красавица“ – казва по-късно Мал, нейният откривател.

В Кан през 1958 г. по време на официалната вечеря в чест на премиерата на филма Жана Моро става, за да произнесе тост, а някой от присъстващите извиква: „Ако искаш да те чуят, качи се на масата, Жан!“ И тя го прави, разбутвайки леко кристалните чаши и сребърните кофи с лед и изстудяващо се шампанско.

Джоди Фостър и Робърт де Ниро с „Шофьор на такси“

Годината е 1976 г. и в Кан се прожектира „Шофьор на такси“ на Мартин Скорсезе, който отнася и голямата награда „Златна палма“. В него на Робърт де Ниро и Харви Кайтел партнира едно малко момиче с голямо бъдеще – Джоди Фостър. Тогава тя е едва на 12 и играе ролята на невръстна проститутка.

За ролята обаче й помага не Скорсезе, а Де Ниро. Двамата обикалят кафенета и ресторанти и четат заедно сценария. Де Ниро е тотално асоциален и не обича да говори. „Никога нямаше да изградя този характер по този начин, ако не бяха тези най-досадни следобеди в живота ми“ – признава тя.

„Продуцентите тогава не поеха нито пътуването, нито хотела ми, майка ми плати от джоба си всичко, но после я компенсираха. Затова пък аз бях единствената, която даваше интервюта. Скорсезе, Де Ниро и Кайтел си стояха в хотела. Филмът и този фестивал буквално преобърнаха живота ми“ – разказва Фостър.