Тридневният рожден ден, на който бях канен, бе приключение, в което се впуснах още с кацането на самолета. Нямах възможност да се оправдая с умората от дългия полет или с часовата разлика, а директно бях запратен в най-дълбоките води на местния кулинарен океан, където в компанията на отбрани вина, пикантна традиционна храна и много масажи започнах да придобивам представа за огромното разнообразие на кулинарната сцена тук.

Ко Самуи е тропически рай, осеян с дизайнерски хотели и заобиколен от лазурни води и плажове. Процъфтяващите му ресторанти са едни от най-добрите в Тайланд, а баровете и клубовете му се конкурират с легенди като Пукет и Патая. Гастрономическият живот е вдъхновяващ пример за честно сътрудничество между дълбоко вкоренените традиционни местни вкусове и модерния поглед на добрите готвачи. И въпреки конкуренцията – както би следвало да бъде на остров, ресторантьорите постоянно обменят опит. Има всичко – от мишлензвездни ресторанти до неустоими морски дарове, хвърлени на скарата. Местните се шегуват, че тайландската храна е еднаква навсякъде, независимо дали става дума за изискан ресторант или за барака на пътя. Уличната хранителна инфраструктура на острова е толкова богата и многопластова, колкото и в големите градове на Тайланд. Пазарите гъмжат от продавачи на скара, кокосови сокове, на традиционните плодови порции, както и на любимия ми „стики райс“ пудинг – десерт с манго, кокосово мляко и ориз.

Кулинарната карта е разделена на зони според различните части на острова. Започвам с една от най-интересните локации – рибарското селище Bophut. За евтини местни ястия препоръчвам покрития пазар Talad Sod. Той е добра възможност да се опита истинска южнотайландска храна или да се задоволят вкусовете и на най-взискателните любители на кърито. Един от най-добрите ресторанти, или поне най-популярният, се казва Krua Bophut. Той е автентичен тай ресторант с дизайн на класическа тайландска къща, който с огромната си градина на самия бряг и с богатия избор на пресни морски продукти се е превърнал в емблема на рибарското селище. Намиращият се в хотел Анантара ресторант Full Moon, който също препоръчвам, е един от най-романтичните на острова. Главният готвач Кристофър Лингер се фокусира върху качеството на месото, неговия произход и порода. От Австралия идва говеждото филе, от САЩ – блек ангъс, от Япония – най-доброто говеждо Wagyu от префектура Миядзаки. Рибната карта също е впечатляваща.