Капанът на еманципацията

Или как женското равноправие е всъщност мъжко отмъщение

Драго Симеонов 16 January 2018

Дьолакроа, този романтичен хитрец, има една знаменита картина – „Свободата води народа“. На нея едра хубавица с фригийска шапка и бежова рокля гази руините на Стария свят, последвана от разнообразни френски революционери. Идеята за братство и равенство (включително между половете) е главният лайтмотив на бунта, отбелязващ края на Просвещението, и именно там трябва да търсим първите зачатъци на движението за женско равноправие. Дамата на Дьолакроа е точно толкова силна, смела и решителна, колкото и останалите персонажи на платното, а в сравнение с някои от тях е и доста по-здрава физически. Това е най-емблематичният образ на еманципацията, който човечеството познава, и не случайно суфражетките от края на по-миналия век я използват за свой символ.

Но каква особеност прави впечатление в тази композиция, сещате ли се? Жената на картината е със скъсана презрамка, което небрежно и малко нахално е оголило бюста й. Причините може да се потърсят в специфичната чувственост на твореца, особеностите на френския нрав или ако щете, дори в некачествения трикотаж от епохата. И все пак нищо не може да отклони вниманието ни от факта, че според Дьолакроа и съмишлениците му свободата (и в частност женското равноправие) е неустоимо секси – разголват се рамена, веят се гърди и хвърчат фусти. Уж говорим за сериозни неща, а сексът пак се промъква на преден план. Нищо странно няма в това, след като още в зародиша си еманципацията е много хитро измислена измама. Умните мъже са разбрали, че би било великолепно жените да работят точно колкото тях и в същото време да са сексуално разкрепостени. Бъдете свободни, казват те, скъсайте дрехите, захвърлете бельото, спете с нас, спете с когото си пожелаете, а после нека побачкаме заедно за общото ни благо. Еманципацията в общи линии е изцяло мъжко изобретение. Свободният секс обаче не е водещото начало; става дума по-скоро за форма на отмъщение към жените, които векове по-рано на свой ред измислиха мъжествеността.

„Няма никакъв смисъл да си мъжествен, ако наоколо няма жени“ – твърди закачливо Марк Твен и е болезнено прав. Мъжествеността е воденичният камък на шията на силния пол. Гърчим се под тежестта на този абстрактен термин, разбираме го превратно, мъчим се да се впишем в него. Тежко е, защото тази концепция е изцяло плод на женския гений. Дамите винаги са умеели да дефинират мъжеството много по-добре от мъжете. А това умение им дава властта да си играят с понятието както намерят за добре. В опита си да се поместят в тази измислица мъжете се натягат, перчат, пънат, преливат от агресия, изпадат в паника, водят войни, развиват мании, вдетиняват се и в крайна сметка голяма част от живота ни минава в търсене на онова, което жените още в зората на човешката история бегло са формулирали, но с усърдие изискват.

Коварна клопка; какво ли би могло да се направи? Нищо, разбира се, мъжете са обречени. Остава единствено да се отмъсти. С техните камъни по техните глави. Ето как мъдреците на Романтизма измислиха равноправието. Начертаха в общи линии щрихите на тази илюзия и оставиха дамите сами да я довършат, точно както те ни оставиха да интерпретираме мъжествеността. Сега разбирате ли защо на жените продължава да им е изключително трудно да бъдат хем еманципирани, хем женствени? На свой ред те започнаха да се натягат, перчат и пънат, раздвоени между дилемата да водят или да са водени, да ухажват или да са ухажвани, да ги третират с цветята на неравноправието или с пренебрежението на равенството. Добре дошли в клуба, скъпи! Усещате ли колко е мъчно да се вписваш в нечия друга представа?

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР