EVA гостува в дома на Марта Игнатова, в самото сърце на София. От френските прозорци на нейния апартамент се разкрива гледка към Народния театър и градинката, пълна с барове и кафенета, а градските модерни хора забързано вървят всеки в своята посока. Марта е част от тях. Родена е в София и въпреки че пътува много, тя винаги се завръща с нетърпение в своя любим град и намира време за типичните градски удоволствия - театър, изложби, добра храна и срещи с приятели. „Центърът на центъра“ ѝ дава тази великолепна възможност.

Марта, чийто стил е уникален и разпознаваем на светските събития в София, миксира идеите си за мода и за дизайн по най-добрия начин. Домът ѝ е доказателство за това, че добрият вкус не би могъл да се ограничи само до облеклото. Тя винаги се е вдъхновявала от минималистичния дизайн и затова апартаментът е решен в този стил. Много смело стените са в черно, което му придава уникалност и шик, като подчертава градския екстериор.

Апартаментът е украсен коледно, макар че Марта и семейството ѝ рядко остават в София за този празник, обичайно празнуват при родителите ѝ и брат ѝ в Аризона по български с традиционната Коледна пуйка.

В декорацията наред с ангелчетата и боровите клонки красиво се вписват минималистичните вази, в които тя е поставила клони със зреещи мушмули. Отпиваме от невероятно вкусното капучино, което Марта приготвя с познания на бариста, и съзерцаваме през прозореца отблясъците на слънцето по фасадата на театъра.

След години живот в къща в полите на Витоша, където семейството отглежда двете си дъщери: Талиа, която учи в Англия, и Виан (на снимката), Марта е щастлива, че може сега, когато момичетата са вече пораснали, да отдели повече време за себе си и за градския начин на живот. Завръща се към корените на детството си, преминало в квартала между Ситняково и Орлов мост.

"В моето детство всичко беше свързано с играта на улицата. Минимум двадесет деца играехме на ръбче и на народна топка, а съседката ни гонеше, защото вдигахме шум. Бяхме много щури по онова време. С приятелката ми от Израел – Моми, през ваканцията ходехме в кино „Влайкова“, за да гледаме 10 пъти филма „Коса“. Когато ме приеха в класическата гимназия, точно я преместваха на ул.„Иван Асен II“, така че и в гимназиалните си години бях на три минути път пеша до дома. Имах много щастливо детство и удоволствието да живея в центъра, макар че по онова време този квартал беше някак си по-встрани.

Тук сега хубавото е, че можем да ходим на театрални представления по всяко време, да отивам пеша до бутиците ни или да се срещаме с приятели в някой от любимите ни многобройни ресторанти наблизо.

Усещането да живееш в центъра ми напомня на думите на Алма, приятелка на майка ми, която живееше в Ню Йорк и много обичаше динамиката и шума на града. Тя казваше: „Излизам по улиците и сякаш съм на театър“.

Мога да кажа, че в момента се интересувам повече от интериорен дизайн, отколкото от мода. Интересувам се много и от архитектура – харесвам работата на Тадао Андо, размаха на Заха Хадид, която за съжаление си отиде от този свят.