Пълнометражната „маслена” анимация „Да обичаш Винсент” (Loving Vincent) на режисьорите и сценаристи Дорота Кобела и Хю Уелчман не само бе сред най-нетърпеливо очакваните премиери на тазгодишната Киномания, но и ми се струва, че именно този филм е вдъхновил прекрасния рекламен клип на филмовия форум (вижте го по-долу, наистина е удоволствие).

Самите платна на гениалния холандец – трептящи от енергия и вибрации - носят в себе си нещо от магията на киното, някакъв зародиш на онова изображение, което само пет години след трагичната смърт на художника през 1890 г., публиката на първите кинопрожекции в света (тези на братята Люмиер през 1895) ще види. Всъщност истински удивителното в този уникален филмов проект е, че разкрива колко кинематографично е творчеството на Ван Гог. Всеки, който е гледал старите неми филми от края на 19 - първата четвърт на 20 век например, ще усети колко близки до тях са оживелите чрез ръцете на над стотина аниматори картини на художника. И пак ще повторя – заради импресионистичното „трептене” на маслените бои в творбите на Ван Гог, особено от по-късния му период, което напомня „трептенето” на среброто и желатина, съдържащи се във филмовата лента.

Ще се опитам да направя невъзможното – да преведа магията на една творба (или поне част от нея) на езика на цифрите. В случая с експеримента „Да обичаш Винсент” – понеже това без съмнение е високорисков, доста скъп и изключително трудоемък експеримент – цифрите са важни.

Филмът е направен за 7 години, след като Дорота Кобела решава да зареже работата си като аниматор в чужди проекти и да създаде нещо свое. В началото има намерение да направи 7-минутна късометражка за последния ден от живота на любимия си художник Винсент Ван Гог. След това обаче среща точния човек – аниматора и продуцент Хю Уелчман - и двамата, освен че стават гаджета, решават да направят пълнометражен филм. Идеята това да бъде и първият в историята анимационен филм, създаден от маслени рисунки пък им хрумва от един израз на самия Ван Гог от негово писмо, адресирано до най-близкия му човек – брат му Тео, също художник. Изразът е: „Ние не можем да говорим по друг начин, освен чрез нашите картини”. И тогава Дорота започва да мечтае колко хубаво би било ако можеше да разкаже историята на Винсент Ван Гог чрез неговите картини.

Във филма има 65 000 (!!!) ръчно нарисувани с маслени бои върху платно кадъра, възпроизвеждащи изцяло или мотиви от над 100 от всички 850 картини, които Ван Гог рисува през последните 9 години от живота си. Скоростта, с която се „движи” проектът в етапа на рисуването, т.е. още преди да започнат снимките, е 6 часа за един-единствен кадър. Използвани са над 3 хиляди литра маслени бои. Големият проблем на художниците (екипът наброява над 50 аниматори и художници) е, че маслените бои изсъхват много бързо. За да предотвратят този процес, те прибавят към боите масло от карамфил и така в студиото вместо да мирише на терпентин, ухае на карамфил.

„Да обичаш Винсент” е заснет за две седмици – на живо и на зелен екран. Персонажите от картините на Ван Гог, които оживяват пред нас – братът на художника Тео, проститутката, на която Ван Гог „подарява” отрязаното си ухо, д-р Пол Гаше, при когото Винсент прекарва последните дни от живота си в Овер сюр Оаз, близо до Париж, дъщеря му Маргьорит, ханджията, пощальона Жозеф Рулен, сина му Арман, самият Ван Гог и т.н. – са „раздвижени” и изиграни от истински актьори – Дъглас Бут, Роберт Гулачик, Сирша Ронан. Всеки герой се въвежда в историята с кадър, който едно към едно наподобява оригиналната картина на Ван Гог, на която той е изобразен. Естествено, всички художници и аниматори са специално обучени да рисуват в стила на гениалния холандец.

Във филма е застъпена идеята, описана в книгата Vincent van Gogh: The Letters, издадена през 2009 г., според която има немалка вероятност да се окаже, че Ван Гог не се е самоубил, а е бил убит от местно момче шизофреник, което имало навика да се крие в близката царевична нива, облечено като каубой и въоръжено с пистолет. Каква е истината за смъртта, а оттам и за живота на великия художник, за лудостта му, за приятелите и враговете му? – това са въпросите, на които търси отговор главният герой – синът на пощальона Жозеф Рулин Арман, който носи изгубено писмо от художника до брат му Тео.

Имаше упреци към филма, включително и от британския „Гардиън”, че сюжетът му е като на обикновено криминале и че това носи в себе си опасността Ван Гог и творчеството му да бъдат „смлени” от механизмите на попкултурата. Спомням си, че по същия начин реагирахме всички ние, когато се появи „Аватар” на Джеймс Камерън, първият пълнометражен 3D филмв света. Казахме: страхотна нова технология, елементарен и клиширан сюжет. Само че, както обясниха доста хора след това, ресурсите, инвестирани в новата технология са толкова колосални, че сюжетът трябва да е достъпен за най, най-широката публика. Защото киното винаги е било, е и ще бъде индустрия и изкуство едновременно. Бюджетът на „Да обичаш Винсент” все пак е 5 милиона евро, а филмът определено не е блокбастър, така че „олекотяването” на сюжета е напълно разбираемо.

Филмът е като великолепна песен - и скръбна, и нежна, и много интимна. И в същото време носи духа на новото, на експеримента. За мен лично бе вълнуващо предизвикателство. Влезте в картината и вие, хайде!