Агата Кристи – любима! Пътуване с „Ориент Експрес” – мечта! Еркюл Поаро – велик! Кенет Брана – шапки долу! Парчето „Веliever” на Imagine Dragons (чуйте го по-долу, след трейлъра) – директно в плейлиста, който непрекъснато звучи в глава ми. Филмът „Убийство в Ориент Експрес” – кеф!

Дали сте или не сте чели романа на Агата Кристи „Убийство в Ориент Експрес” няма никакво значение. В най-добрите криминални романи въобще не е важно кой е убиецът, дори обикновено това е първото, което забравяш. Спомняш си убийството, хората, които са замесени, мястото, духът на мястото, детективът (който обикновено тъкмо се чуди какво да прави, когато изведнъж на вратата се почуква, телефонът иззвънява или нещо подобно нарушава бездействието му и го въвлича в някаква голяма мизерия), как започва разследването, наблюденията, въпросите... Но кой е убиецът може би нарочно забравяш, за да препрочиташ книгата пак, и пак. Така че гледайте „Убийство в Ориент Експрес” без никакво притеснение, дори ако си спомняте кой е убиецът. Очарованието на филма е в съвсем други неща.

Първият половин час е просто брилянтен. Зимният Истанбул, тежкодишащият и толкова изискан влак, готов за голямото пътуване, суетящите се пътници, изключително остроумният диалог, усещането за предстоящо приключение, което се носи във въздуха. Може и да не разпознаете веднага Кенет Брана зад култовите мустаци на Еркюл Поаро. Актьорът веднага придава друг характер на прословутия детектив. Поаро на Брана е по-мрачен, по-суров, по-тъжен, по-висок и по-слаб както от описания от Агата Кристи герой, така и от моя личен фаворит до този момент – Дейвид Съчет, играещ Поаро в телевизионния сериал от 90-те.

Може да не разпознаете веднага и Мишел Пфайфър в ролята на Вдовицата (ах, тези пластични хирурзи!). Ще познаете веднага Джони Деп като мистър Рачит, понеже Деп носи със себе си цялата си актьорска биография, всичките герои, които е изиграл, а той е изиграл и много жестоки типове. И оттам нататък са само звезди – Дейзи Ридли от новите „Междузвездни войни”, Джуди Денч, Пенелопе Крус, Уилям Дефо. Но най-прекрасната находка на филма е как режисьорът – отново Кенет Брана – ни представя всички тези герои. Прекрасен епизод, монтиран в ритъма на звучащото пиано, в който героите и актьорите са все едно клавишите на пианото (не буквално, разбира се, ако гледате, ще го усетите) и режисьорът ни казва: Ето, с тези клавиши ще ви „изсвиря” този филм.

Магията на този легендарен, потънал в разкош влак, напомнящ със своите кадифета, коприни и сребърни прибори за Бел епок, придава още по-голяма мистериозност на случващото се вътре в него. Чувството е форсирано в последствие от суровия планински пейзаж, през който преминава нашият „Ориент експрес”, след това е подплатено от тайнствената лична драма, която изживява самият Поаро и накрая буквално ни приковава с разкритието какъв ужасяващ случай обединява... Не, няма да разказвам.

„Убийство в Ориент Експрес” е малък и доста скъп филм – заради прекомерната пищност на интериора, която обаче остава в границите на безупречната елегантност, заради изисканата стилизация, заради целия отбор звезди. Надушваш лукса веднага – като миниатюрно скъпоценно бижу, поднесено ти в кадифена кутия.

Голям фен съм на добре изиграните финали и в този филм финалът е достоен. Ще ви кажа само репликата, произнесена с такъв актьорски апломб (леко ироничен, разбира се), все едно е фраза от Шекспиров монолог: Bloody Nile! (от англ: Проклет Нил!).

И тази реплика май ни обещава следваща екранизация по друг, не по-малко известен роман на Агата Кристи, нали?