Ролята на Хари Хуле – детектив алкохолик, обсебен от работата и самотата си (има такива хора – обсебени от самотата си) - му отива на Майкъл Фасбендер. За онези, които не знаят - Хари Хуле е герой в около десетина криминални романа на норвежкия писател Ю Несбьо, повечето издадени и у нас. Нещо като Марлоу от Севера, но без чувството за хумор. Фасбендер, с изсеченото си лице и ледовития си поглед, макар и да няма кой знае какво поле за актьорско развихряне, все пак е точно такъв какъвто трябва да бъде – суров, мрачен особняк, който те държи на разстояние само с поглед.

В „Снежния човек“, създаден по едноименната книга на Несбьо, Хари тръгва по следите на сериен убиец, който преследва жени и оставя след всяко убийство знак - зловещ снежен човек. Забравих да кажа, че лудостта на този тип се „обостря“, когато завали първия сняг. В началото на филма атмосферата на Севера те поглъща – студа, прехвърчащия сняг, уютната, но и тревожна сивота на пейзажа... После се заплита криминалната интрига и те повлича още по-навътре в историята и... после става все по-зле, и по-зле. Добре, че от време на време се появяват оригинално размазани, отрязани или полуотнесени от изстрел глави на жертвите на серийния убиец – именно те държат зрителя буден в моментите, в които той би следвало да не може да си поеме дъх от напрежение. Създателите на филма често си играят с подобни ужасяващи моментчета и макар че уж не те са им най-важните, в крайна сметка именно тях запомняш. А това е така, понеже криминалната фабула във филма е толкова тежко клише, че не само се сещаш кой е убиецът доста преди да ти кажат, но дори и не ти пука дали си прав.

Големият въпрос е с какво този сюжет е привлякъл режисьора Томас Алфредсон, който през 2011 г. показа доста изискан вкус и впечатляващо уверена режисьорска ръка с филма си „Дама, поп, асо, шпионин“ по романа на Джон льо Каре. Също трилър, но от друга планета – ироничен, стилизиран... В сравнение с него „Снежния човек“ е просто грубовата второразрядна холивудска продукция с първокласни актьори, закачени на ревера му. Освен Фасбендер, във филма участва и Шарлот Генсбур в ролята на бившата жена на Хари, и между тези двамата, честно казано, се усеща някаква химия. И да не пропусна Вал Килмър, който определено трябва да бъде съден за престъпленията, които е извършил срещу собственото си тяло, подлагайки се на толкова много и толкова безобразни пластични операции. Идете го вижте.

Ако „Снежния човек“ бе просто епизод от телевизионна поредица за случаите на инспектор Хари Хуле, всичко щеше да е наред. Пред телевизионния екран ние сме по-всеядни и по-склонни на компромиси, отколкото в киносалона. На голям екран обаче филмът издиша. Пък и точно от този режисьор лично аз очаквах нещо по-провокативно, а не просто добре отрязани глави.