„Това е дом на шестте сетива – казва Виктория, която е специализирала в Лондон, като наред с основните дисциплини е изучавала и феноменология в дизайна. – Прилагам този философски метод в дизайните си, а именно изучавам преживения опит на хората в определени архитектурни пространства от най-ранна детска възраст, домогвам се до съкровени чувства и мисли и ги обличам в дизайнерски решения. Домът се превръща в поезия, наслада за сетивата, позволява да разсъждаваш и да мечтаеш. Не налагам собствен стил и виждане, създавам концепция за човека или организацията (ако е офис), като намеря подходящите материали, цветове, разпределение и изразни средства. Така всеки проект е различен от предходния.

Когато купихме къщата, се замислих какво ми е давало усещане за комфорт, когато съм била малка. Прекарвах летата при баба ми, на село, близо до Варна, нейната къща беше с онези високи разграфени на квадратчета прозорци, с маджун и гвоздейчета по тях. Изпитвах страх, когато тя излизаше навън, а аз не можех да я последвам и не успявах да отворя златистата извита дръжка на вратата. Оставах, гледайки през прозорците, виждах чемшира в двора, гледка, която ме успокояваше. Затова пресъздадох това си усещане в градината, както и при избора на прозорците на къщата, разбира се, в по-софистициран вариант. Те са англосаксонски дизайн, в стил ар деко, който намира приложение и в интериора.

Имахме щастието, че парцелът, макар в началото да беше просто глинена площадка, затворена с бетонова ограда, беше обграден от широколистна гора от едната страна и иглолистна от другата – трябваше само да ги свържем.

Във всички мои проекти отделям голямо внимание на заобикалящата външна среда – цветовете, каква гледка рамкират прозорците.

Друга гледна точка е как те посреща прагът на къщата. Съпругът ми се чувства у дома метри преди да е влязъл, когато види светлината вътре, той не носи ключ в себе си, знае че е очакван. Това намери своето интериорно решение с топлата светлина, която се провира уютно през процепите на капаците на прозорците и подканя вътре. Обичам градината да е зелена и през зимата, затова избрахме подходящите растителни видове. Създадохме и едно нестандартно съчетание между маслинови дръвчета и лавандула – трудно съжителстват помежду си, но се получи много красиво.