Няма как да не съм благодарен на архитект Атанас Панов, който преди няколко години победи страховете ми, запали ме и ме убеди, че няма по-хубаво преживяване от това да превърнеш морето в свой дом, а сушата да бъде временен пристан, от който бързаш да вдигнеш котва. Това промени концепцията ми за прекарване на ваканциите и стана част от живота ми. И за да не попадна в категорията мъже, за които двата най-щастливи момента в живота им са, когато купуват и когато продават лодката си, аз просто всяко лято си наемам.

Плавал съм из много морета и затова със сигурност мога да кажа, че Йонийските острови с мекия си и умерен климат (планините през зимата спират студените северни ветрове, а през лятото мелтемите и морският бриз омекотяват горещините) са перфектното място за плаване. Там бързо можеш да намериш подслон в някой малък и уютен залив, ако прогнозата за времето ти го подскаже. Разпръснати са по западното крайбрежие на континентална Гърция, изобилстват от кипариси и маслини, а венецианските, френските и британските обитатели са помогнали за оформяне на архитектурата, културата и не на последно място – за отличната йонийска кухня. 

Всеки от островите има собствен ландшафт и история. Корфу притежава смесица от френско-италиански стил и кухня, повлияна от венецианските традиции. Лефкада с един от най-живописните плажове – Василики, където вятърът е постоянен, е всичко, което любителите на спортовете, свързани с него, могат да пожелаят. В Кефалония се отглежда уникалният местен сорт грозде востилиди – бутилка от него всеки път е в багажника ми, когато си тръгвам обратно. Пристанищните селца на Пакси са очарователни, а в Итака усещането за съпричастност към легендата на Омир за Одисей те преследва навсякъде.

Това че всяка година колите с български номера, с които се разминавам по пътя за Лефкада, се множат, е сигурен знак, че не съм единственият, открил магията на Йонийско море. Голямото пристанище е перфектното място да започнеш пътешествието си. И за да бъда максимално полезен, ще се опитам да дам рецепта за едно вкусно плаване, съчетало най-доброто не само като храна, но и като преживяване на най-живописните места на близките до Лефкада острови. Бързайки да избягаме от лудницата на натовареното пристанище, пресичайки подвижния мост и отправяйки се в посока Кефалония, първата ни спирка е малкото и живописно пристанище на Сивота. В центъра на крайбрежната уличка, зад мачтите на акостиралите многобройни ветроходни яхти, се намира и причината да сме тук – таверна „Ставрос“. Отворен през 1976 г. от капитан Ставрос, семейният ресторант става институция в традиционната гръцка кухня. Той събира миналото и настоящето и е място за среща не само на туристите, но и на местните жители. Този микс от хора прави усещането специално, а омарите, които можеш да избереш сам от малката мрежа, закрепена на кея до ресторанта, го допълват.

Фискардо е може би най-живописното гръцко пристанище. Намира се на един от най-красивите от Йонийските острови Кефалония. Градът е известен с това, че запазва уникалната си архитектура, оставайки невредим след голямото земетресение тук през 1953 г., което разрушава повечето исторически сгради на острова. Ресторант „Тасия“ е място, което избирам за втори пореден път да отпразнувам рождения си ден. Отворен през 1972 г., той според мен е един от най-добрите в областта – и не само там. Собственичката Тасия, станала моя приятелка през годините, е жена с неизчерпаема енергия и професионализъм, издала собствена кулинарна книга с рецепти, базирани на местната кухня, и пренесла собствения си креативен подход в менюто на ресторанта. Сред редовните посетители са Том Ханкс и Джорджо Армани.

Фискардо е едно от малкото места на острова, където има повече от един добър ресторант, дори вторият да е тайландски. Тайландски ресторант на гръцки остров звучи странно, но „Лорд Фалкон“ е наистина добър. След няколко дни типична гръцка храна, точно преди да ти втръсне от мазане на тарама и дзадзики, тук е перфектното място за рестарт на вкусовите рецептори. Със съотношението между цена и качество, добро обслужване и уникална градина този ресторант е находка.

Асос на остров Кефалония е друго приятно място, където да стигнеш по вода. С живописните си разноцветни къщи прилича повече на италианско, отколкото на гръцко село. За това допринасят и съществуващите руини на италиански замък от XVI век на хълма. Като храна тук не трябва да очакваме нещо изключително. Избираме таверна „Нефели-Анаид“ заради добрата локация и прясната риба.

Първа спирка в Итака ще бъде столицата Вати, която – освен с живописния си залив – ни приканва и с най-вкусната гръцка мусака, която сме опитвали в ресторант. Близо до пристанището, ресторант „Сиренс“ впечатлява не само с уют и неформалност, но и със средиземноморската кухня с пресни продукти и с добрите вина, всичко подбрано от местни производители. Без конкуренция любимото ми място за акостиране в Итака е малкото и много красиво селце Киони, построено амфитеатрално по скалистия склон на планината. Тук, както всеки път, не ме подвежда ресторант „Калипсо“. Тъй като през годините съм установил приятелски отношения със собствениците, още по телефона правя предварителна заявка за пастата с пресни лобстери, мисълта за която ме крепи, плавайки натам.

Последният остров от Йонийския клъстър, на който ще акостираме днес, е малкият Кастос, само 8 на 8 км. Той е много привлекателен за всички ентусиасти с лодки. Чувството в XXI век, че си откривател на място, останало незабелязано от другите, тук важи с пълна сила. Петдесетте местни жители са превърнали острова в място, което ме кара да се връщам тук всяка година, и каква е изненадата, когато в единствения бар на пристанището „Траверсо“ опитвам най-вкусния домашен сладолед, който някога съм ял. Наред с едноименното домашно вино дори само това е достатъчно да превърне Кастос в дестинация, която ще повтарям.

Последната вечер избирам да вечерям на лодката. Ще правя това, което най-много обичам. Ще си сготвя и ще пия вино. Вятърът ще ми е сервитьор, звездите ще са ми свещи, морето ще е музика, а виното ще е от Кефалония.

Spaghetti Kitchen препоръчва/

Taverna Stavros, Sivota
Tassia, Fiskardo 
Nefeli-Anait, Assos 
Sirens, Vathy 
Calypso, Kioni