Може би сте гледали по телевизионните канали за пътешествия или лайфстайл как хората строят кокетни малки къщи с индивидуален дизайн, в които развихрят въображението си, за да си направят дом близо до природата и до по-семплия начин на живот. Набиращо все по-голяма популярност в САЩ, Великобритания и скандинавските страни, движението tiny house e световен тренд. Малките къщи са промяна в начина на мислене за постоянно обитаване, така че да се избегне игото на дългосрочните ипотечни кредити, но съществуват и във варианта на ваканционен дом, който доразвива идеята за свободен живот, типичен за караваните и кемперите. Не е ли очарователно да притежаваш малка къща, която можеш да преместваш на различни места, за да подхранваш приключенския си дух?

Първата малка къща на колела по индивидуален проект у нас измина пътя от София до Южното Черноморие в началото на лятото, а EVA имаше удоволствието да гостува в оригиналния ваканционен дом на актрисата Жанина Дончева-Стоилова и съпруга й Светлин Стоилов, директор на Театрална формация „Мелпомена“. След изключително натоварения театрален сезон, в който над 100 пъти в различни градове на страната се игра постановката „Жена ми се казва Борис“ с участието на Жанина, след едномесечното пролетно турне на Светлин в Канада и САЩ с постановката „Емигранти“ (в ролите са Калин Врачански и Асен Блатечки), семейството с двете деца е в дома си на морския бряг.

„Правим бърза закуска, слагаме банските и денят преминава във водата – разказва Жанина. – Нашият домашен любимец Арт винаги е ангажиран с децата и стои на пост. На 9 години е милият, но във времето се е доказал като прекрасна бавачка. Тук постоянно има поток от приятели с техните деца. Всеки има работа, която трябва да свърши за деня – дори да е само приготвяне на салатата. Много е приятно, емоциите са много хубави. Правят се леки морски вечери. Мъжът ми от тази година бере миди, които аз успях да сготвя така, че всички се влюбиха в рецептата. Правя ги с бяло вино, девесил, чесън, зърна черен пипер, може да се импровизира и с леко накълцан домат, това е по идея на мой приятел, малко масло и сол, и ги задушавам. Бъркат се от време на време и става много вкусно.

Когато се съберем голяма компания приятели, обичаме да приготвяме коктейли. Всеки си вади тайната рецепта и се забавляваме. Моят специалитет е ягодовата кайпириня.

Различно е преживяването тук, когато дойдем без децата.

Понякога човек трябва да има възможност да остане сам със себе си, да премисли, да проветри мозъка, сетивата и чувствителността си. Мястото е магнетично, мога да седя и да гледам дълго залеза и след това съм заредена с много силна енергия.

С моя съпруг вече 14 години летуваме по къмпингите, тръгвайки от една палатка като начинаещи къмпингари, минахме през каравани и накрая решихме да направим нещо по-добро. При къщата спазихме размера на големите каравани – тя е 8,50 м дълга, 3 м широка и 3,50 м висока. Бях се информирала предварително какви са възможностите на един такъв правоъгълник и какво може да се случи в него. Имах идеята в главата си и когато се срещнах с проектантката, тя се съгласи с мен за интериорните решения. Голямото удобство е, че има нормална баня, функционална кухня, спалня, място за двете деца. Тук имах възможността да направя всичко, което съм искала, без някой да ме ограничава.

Проучвах опита на скандинавските държави – в техните къмпинги има много такива къщи с големи веранди, тип декове. Цялата картина ми беше в съзнанието, много бях мислила, гледала и фантазирала. Но тук нищо не е направено копи-пейст. Къщата е много лична и всичко е изпипвано с голямо удоволствие – и масата на верандата, сглобена от палета и ламперия, и барът, облечен с капаци за прозорци, за да присъства повече елементът на къща, и лампите, и всички малки декоративни детайли. Бих казала, че 90 процента от моята представа и мечта е изпълнена и изпитвам лично удовлетворение от това. Но най-вече се радвам, че къщата и животът в нея се сливат с природата.“