Докато почитателите на Совите се вълнуват от новия сезон на  „Туин Пийкс“, на български излезе отново книгата на Линч „Да уловиш голямата риба“. В нея номинираният три пъти за „Оскар“ режисьор („Човекът слон“, „Диво сърце“, „Туин Пийкс“, „Синьо кадифе“, „Мълхоланд Драйв“) вкарва „камерата“ в собственото си съзнание чрез 85 изящни фрагмента, напомнящи дзен коани. Линч споделя с читателите могъщата творческа енергия, до която е достигнал чрез медитиране. Той разказва за техниките, чрез които развива съзнанието си, улавя идеите и придава форма на абстрактното, както и немалко от биографията си, споделя размисли за киното и подробности от работата си на снимачните площадки.

Откъс от книгата „Да уловиш голямата риба“ на Дейвид Линч в превод на Павел Иванов, ИК „Колибри“

Идеите са като рибите.

Ако ще ловите дребна риба, оставате на плиткото. Но ако искате да уловите голяма риба, трябва да влезете надълбоко.

В дълбокото рибите са по-силни и по-истински. Там те са огромни и абстрактни. И много красиви.

Аз търся една определена риба, която е важна за мен – тази, която може да се превърне в кино. Но там в дълбокото е пълно с всякакви риби. Има риби за бизнес, риби за спорт – има риби за всичко.

Всичко, което значи нещо и има някакъв смисъл, идва от „най-дълбокото“. Модерните физици го наричат Единното Поле. Колкото повече неща обхващат възприятията и съзнанието ви, толкова повече се приближавате към него и толкова по-големи стават рибите, които можете да уловите.

Програмата за трансцендентална медитация изигра ключова роля за работата ми в киното и изкуството – въобще в целия ми живот през трийсет и трите години, в които я практикувам. За мен тя бе начинът да се гмурна още по-дълбоко в търсене на голямата риба. В тази книга искам да споделя някои свои преживявания. Добре дошли!

Задушаващ гумен костюм на клоун

По-лесно е да завиеш цялото небе в парче плат, отколкото да постигнеш истинско щастие, без да познаеш себе си. Упанишади

Когато започнах да медитирам, бях изпълнен със страхове и притеснения. Чувствах се потиснат и бесен.

Често изкарвах яда си на първата ми съпруга. Около две седмици след като започнах да медитирам тя дойде при мен и ме попита: „Какво става?“ След няколко секунди казах: „Какво искаш да кажеш?“ А тя ме попита: „Гневът ти, какво стана с него?“ Дори не бях разбрал, че той е изчезнал.

Наричам тази депресия и гняв „Задушаващият гумен костюм на клоун на отрицателните емоции“. Той наистина ви задушава, а гумата смърди ужасно. Но щом веднъж започнете да медитирате и да се потапяте вътре във вас, този костюм на клоун започва да се разпада. Разбирате колко ужасно смърди чак когато започвате да го губите. И след като той се разпадне, вие сте свободни.

Гневът, депресията и мъката са красиви неща като част от сюжет, но за един творец или автор на филми те са като отрова. Те са като усмирителна риза за творческия дух. Когато сте с тази риза, едва събирате сили да станете от леглото, да не говорим за това да почувствате прилив на идеи. За да създавате, трябва да имате пълна яснота. Трябва да можете да улавяте идеите.