Зрелище а ла Люк Бесон – омагьосваща приказка на ръба на кича, в която екшънът, комедията, музиката, фантастичните визуални ефекти и любовната история са смесени с детинска наивност, гениално въображение и сякаш на игра. Игра с бюджет около 200 млн. евро обаче.

Време е да наречем Люк Бесон „новият Жорж Мелиес”, ако разбира се някой вече не го е направил. Мелиес е един от пионерите на киното, съвременник на братя Люмиер и е първият, който снима „фантастични” филми с декори и много смешни от днешна гледна точка, но сензационни за времето си ефекти. Гледайте прекрасния „Хюго” на Мартин Скорсезе, ако не сте, и ще разберете повече за този пръв киномагьосник.

„Валериан и градът на хилядите планети” е някакъв чудат хибрид, в който с безобразна лекота се преплитат мотиви от едва ли не всички фантастични филми, които сме гледали – вечните „Междузвездни войни”, „Стар Трек”, „Петият елемент” на самия Бесон, „Пътят на Юпитер” на Уашовски, „Аватар” на Джеймс Камерън и не знам още какво... Създаден е по френския комикс от края на 60-те и 70-те години „Валериан и Лорелин” и ни пренася в далечното бъдеще (28 век!), когато пътуването във времето е вече възможно. Специалните агенти Валериан (Дейн Дехаан) и Лорелин (Кара Делевин) имат за задача да поддържат мира и баланса в Галактиката (или май беше в цялата Вселена?) и са изпратени на важна мисия в междукалактическия мегаполис Алфа, където тъмни сили заплашват... и прочие. Не това е важното обаче. Важното е, че сме попаднали в ръцете на точния човек и грандмайстор на зрелищното кино Люк Бесон и неговата армия.

Бесон, създал култови кинопарчета като „Никита”, „Леон”, „Петият елемент” (и в доста по-малка степен „Люси” със Скарлет Йохансон), открил и/или превърнал в световни звезди актриси като Ан Парийо, Мила Йовович, Натали Портман (и оженил се за първите две от тях), притежава невероятната способност да не се подчинява на милионите, с които прави филмите си. Поне така изглежда, в действителност най-вероятно ги взима на сериозно, иначе отдавна да е отпаднал от играта. Във всеки случай той наистина се забавлява с тези милиони. Само вижте как използва Риана във „Валериан...”. Направо гениално! Тя изнася един забележителен във всяко отношение няколкоминутен спектакъл, заради който дори само си заслужава да гледате филма и само 10 минути по-късно Бесон забравя за нея (няма да ви кажа как). Както децата правят с любимите си кукли. Този епизод няма почти никакво отношение към действието, понеже на Люк т. нар. железен сценарий му е най-последна грижа, и е като една много шик отбивка от централната сюжетна линия. Отбивка, на която обаче режисьорът, пък и всички ние истински се наслаждаваме. Във филма има много такива „отбивки”, разсеяности, много залитания, много игра. И обожавам начина, по който Бесон съзнателно „оголва” на места свръхтехнологичното си зрелище и остава бутафорията и кичът отдолу да прозират и да си живеят живота. Обожавам неговата Вселена, в която всичко е смешно слузесто и желирано. Това не е филм, това е шоу! Така че – добре дошли във Вселенското кабаре на Люк Бесон! Затегнете коланите и изхвърлете всички очаквания през борда!

Кара Делевин, иконичен топмодел за поколението на Милениума, до този момент все още не можеше да си стъпи на краката като актриса, съдейки по ролите й в „Хартиени градове” и „Отряд самоубийци”, но тук е точно каквато трябва да бъде, а Дейн Дехаан има най-готиният секси мъжки глас, който можете да си представите и това много помага на тийнейджърската му визия. Клайв Оуен няма да го коментирам, защото още се чудя какво правеше той там.

Колко изящно, колко великолепно е изрежисиран този филм-шоу и колко пари само са потрошени за него! И това е и смешно, и очарователно безразсъдно, и дръзко колкото си иска, и направо престъпление, ама най-якото престъпление!

При посещението си в България през 2007 г. по повод премиерата на филма си "Артур и минимоите" Люк Бесон даде няколко лични интервюта, едно от които беше за EVA. Можете да го видите тук.