Преди броени дни в малкия швейцарски град Базел приключи едноименното изложение за изкуство - Art Basel. Заедно с Венецианското Биенале и Документа, то се класира след най-важните мащабни международни събития в Европа за артисти, куратори и колекционери. То събра на Месеплац почти 300 от най-добрите световни галерии, представящи около 4 000 художници. Една от главните цели на Art Basel е да представя и продава съвременно изкуство, но освен него се излага и модерно. Обичайните заподозрени са Уорхол, Баския, Калдер, Бейкън, Ив Клайн и Пикасо, а малка част от галериите представиха дори Шагал и Леже и имаше едно-единствено произведение на Моне.

На самия площад Месе беше ситуирана интерактивната скулптура и инсталация на швейцарската артистка Клаудия Комте - NOW I WON. Тя представлява озеленен хълм, на чийто връх беше композиран едноименния надпис, а под него – малки кабинки със забавни социални дейности. Тя беше достъпна за всички гости, който можеха да избират дали да пеят, танцуват и дори да се борят или да играят боулинг и дартс.

Basel Unlimited, куриран от Джани Йетцер, е единият от секторите, ситуиран в съседната на изложбите сграда. Както подсказва името му, там се инсталират най-големите произведения. Те бяха общо 76 като още със самото влизане забелязваме гигантски надуваеми сини пипала, чийто автор е починалият през 2014 немски артист Ото Пине. Творбата се нарича Blue Star Linz и е създадена през 1980.

В “хангара“ беше провесената с корда къща от метални готварски съдове на Subodh Gupta, наречена „Cooking the World“ 2017, която практически вършеше предназначението си – да готви и храни посетителите с пикантна индийска кухня. Особеното тук е, че самият пърформънс на храненето се случваше само веднъж на ден и само за 45 минути със задължително записване ако искаш да участваш.

В страничните, заградени пространства на хангара се помещаваха по-малките обекти, инсталации и видео работи. Mac Adams, „The Bathroom“ (1978) бе паралелен скок в лепкавия въздух на чужда баня с разсипана пудриера, вана с мехурчета и видими среди от насилие. Инсталацията ни кани на малък

Не липсваха и инсталации с живи хора – от покрити с боя модели до чистачи на метална конструкция. Белият диван-ухо изглежда беше и доста удобен, съдейки по доброто настроение на модела. Сюрреалистичната мебел е дело на Джон Балдесари, а инсталацията се допълва от поставените стенни вази зад дивана, които всъщност са обърнати носове, в чиито ноздри се помещават китките.