Ако наберете в google словосъчетанието „ключът към вечната младост“, ще излязат над 365 000 резултата. От тях разбирате, че ключът е:

- сексът
- бирата
- ягодите
- седем часа сън
- изотропинът
- живот на Великденските острови
- хормоналната диета
- хиалуроновата киселина
- дервиш йога
- росвератролът
- детското любопитство
- просто мит…

Да, ключът към вечната младост е мит, може би това е най-точното. Затова винаги подхождам скептично към книги и филми, които всеки момент ще ми разкрият кода/ ключа/ тайната/ на младостта - вечна или почти вечна. Приемам спокойно липсата на младост, стига аз да съм си аз. Както казва Уди Алън, какво значение има старостта, ако не си на свободен наем? Ето защо ми липсва дозата сериозност, за да напиша сериозна рецензия на книгата „Кодът на младостта”. Още повече че 20 години преди да издадат тази книга, авторите й яростно са отрекли месото, колбасите, млечните произведения и яйцата, и са развели високо знамето на вегетарианството и суровоядството. А сега ги заклеймяват и дори предлагат рецепти с пържен бекон, наденички и кренвирши.

Като доказателство за това, че тялото разцъфва и се подмладява с отричаните дълго червено месо и яйца, авторката (на 69 г. според книгата) разказва, че попитала новия си физиотерапевт колко години й дава, а той бързо отговорил: 35. И аз мога да постигна същия ефект с всеки нов масажист, който очаква добър бакшиш, но не е там въпросът.

И все пак, въпреки че отзивите за книгата и за цялостната философия на Мерилин Даймънд от лекари и диетолози са противоречиви, всеки читател може да извлече полза от нея. Има глава „как да победим дракона, наречен диабет”. Има изброени десетки хранителни добавки и как действат на организма. Има я личната история на д-р Шнел, съпругът на мисис Даймънд, който прилагайки фанатично вегетарианска диета, е разбил здравето си според самия него, има я и историята на Мерилин, която е преживяла „разрушителните последици” от продължителната консумация само на растителни протеини. Има доста факти от научни изследвания, цитирани лекари и пациенти и не на последно място - любопитни разсъждения на двойката автори, посветили живота си на преследването на неустоимата комбинация от здраве - младежки вид - вътрешна хармония. (Разглеждайки снимките на Мерилин Даймънд в интернет, според мен в комбинацията се е намесил и пластичен хирург, но това е друга тема.)

В тази книга наситените мазнини и холестеролът не само не са демонизирани, но са и нещо естествено и необходимо на организма, яйцата са златният стандарт за протеини, а след тях се нареждат сиренето и млякото…

Разбира се, тази оптимистична теория за младостта не може да мине без врагове - ето ги въглехидратите, захарта, прехвалената соя… Теории, хипотези, факти и интерпретации - едно море от информация, в което читателят трябва поне да знае как да държи главата си над „водата”, за да не потъне. Дори нагълтала се с малко вода от 333-те страници на книгата, не съжалявам, че я прочетох, любопитна и увлекателна е.