началото на 1991 г.
След тригодишно прекъсване Queen подготвя излизането на нов албум. За него Фреди съчинява "Show must go on"( шоуто трябва да продължи), в която пее: „Шоуто трябва да продължи. Моето сърце се разкъсва на части и гримът ми се рони, но усмивката остава същата..."
Последният път, в който той е излизал пред публика, е 1988 г., в Барселона, където с Монсерат Кабайе пее химна на олимпиадата. Журналистите отбелязват проблеми с гласа му, подозрителна бледност и изтощение. Впрочем, слуховете около групата и загадъчната болест на Фреди стават все по-натрапчиви. Пресслужбата на Queen енергично ги опровергава, но ето - идва дългоочакваният нов албум. В качеството на потенциален хит е избрана песента "I`m going Slightly Mad" ("Постепенно полудявам" - англ). Когато Фреди се появява в студиото да я изпее, всички са шокирани - от екзотичния мускулест красавец е останала една посмъртна маска и тяло кожа и кости. Гримът и няколкото тениски, облечени една върху друга, не могат да скрият истината. В гримьорната е поставено легло...

24 ноември, събота, 1991
Музикантът тихо угасва, седмица след като е отказал да приема храна и животоподдържащи лекарства. Светът вече е научил от самия него истината, че е болен от СПИН. Фреди издъхва в огромното си жълто легло, заемащо почти цял етаж в мрачното му и очарователно имение в Кенсингтън. Всеки ден при него е една жена, която той нарича „любовта на моя живот" и с която е живял цели седем години - Мери Остин. Разделят се, когато й признава, че е бисексуален. Но мистично и дълбоко приятелство продължава да ги свързва. Фреди е кръстник на големия й син и след като се разделят, купува за нея къща, чиито прозорци гледат към неговата. Така, когато композира песни на своя роял, той може да гледа към светещите й прозорци и да усеща, че има някой, който го обича безусловно. „...Душата ми е разперена като криле на пеперуда. Приказките от вчерашния ден само се менят, но не умират. Мога да летя, приятели! Шоуто трябва да продължи..."
Днес тази приказна къща принадлежи на Мери Остин, както и вълшебната японска градина около нея. Фреди е обожавал японското изкуство. В къщата му има картини на стари майстори и японски гравюри, античен порцелан и антични китайски и индийски мебели, кристални полилеи и копринени завеси. Мери наследява от него и многомилионно състояние, както и пожизнено право на процент от продажбите на неговите записи. Коя е загадъчната Мери Остин, на която геният посвещава песента Love of My Life?

Лондон, 1970 г.
Фреди е на 24 години, учи в колеж по изкуствата и заедно с приятеля си Роджър Тейлър има сергия на Кенсингтънския пазар, където продават стари дрехи и собствени картини. Мери е на 19 години, продавачка в шикозния по това време магазин за дрехи "Биба", откъдето пазаруват лондонските хипари от висшето общество. За Фреди лондонският колеж е като глътка въздух след интерната в бомбайската провинция Пуна, където е учил в ранните си години. Много изследователи на творчеството и живота му смятат, че именно там се е случило нещо, което го е отклонило от „верния път", пък и самият Фреди често е говорил на приятелите си, че хомосексуализмът е нещо обичайно за подобен род интернати.

Мери е крехка, зеленоока и русокоса англичанка, плаха и дори невзрачна. Самата тя е имала тежко детство и мъчителни отношения със съучениците си заради произхода си - баща й е общ работник, майка й - чистачка. И двамата родители са глухи, общували си само със знаци. „Минаха цели шест месеца, преди Фреди да се реши да ме заговори - казва в интервю пред списание OK Мери. - Мисля, че интересът му беше насочен към най-близкия ми приятел и затова го избягвах." Първата им среща е по покана на Фреди - за неговия 24-и рожден ден.
Как Фреди е омагьосал продавачката, как се е превърнал за нея в Пигмалион, който й е открил света на операта, на музиката като цяло, на изкуствата и въобще целия свят, който за Мери е бил загадка? Как го е прелъстила Мери и кога са усетили, че не могат един без друг? Вероятно механизмът на тази връзка е същият, който работи при две наранени души, които всяка вечер се молят „Господи, намери ми някого, когото да обичам" (от песента на Queen „..Find me somebody to love"). Така или иначе, хората не се срещат случайно и не остават случайно заедно. Но се иска голяма смелост да оставиш в сърцето си любов за този, с когото си се разделил. И още по-голяма смелост - да го признаеш.

Фреди и Мери заживяват заедно, въпреки че са пълни противоположности. Фреди е избухлив и страстен, Мери търпелива и плаха .Отначало живеят в тясна квартира за 7 лири на седмица, после я сменят за по-просторна за 17 лири през 1974 г., а накрая наемат истинска къща, защото популярността на Queen започва да расте, доходите им стават колосални. Групата скоро се прочува и с приказните купони, които организира и за които се харчи цяло състояние. Наемали се най-разкошните клубове, хотели и зали. Шампанското се леело като река, самолети доставяли от всички краища на света пресни стриди, хайвер, екзотични храни. Кокаинът се носел на сребърни подноси, а подбрани красавици с различен цвят на кожата удовлетворявали всички желания на гостите. Нито повече - нито по-малко - една съвременна версия на оргиите, с които са се прочули римските аристократи.
За именния ден на Тони Пайк, празнуван на испанския остров Ибиса, са похарчени 200 000 лири, от които 20 000 - само за кокаин. Небето е озарено от невероятна заря, най-добрите танцьори на фламенко са забавлявали гостите, не липсвала и триметрова торта с гола стриптийзьорка. По повод на тези оргии Фреди казва в интервю: „Не ме ли променя славата? Аз не знам друг начин на живот. За мен това е просто норма. Аз съм звезда и това е всичко." Помълчавайки малко, добавя: "У мен има всичко, освен щастие."

Може би, завръщайки се от своите оргии, той е откривал своето малко, всекидневно щастие в чистите очи на Мери, която не пиела, не пушела, а кокаин - Боже, опази!
В дома, в който са живеели заедно, е имало потискащо на пръв поглед, но много нужно на Фреди напомняне, че съществува и друг живот - спокоен и безличен, небелязан от страсти. „Фреди не приличаше на никого. В него имаше искреност, която не съм срещала в друг. Но не я отдаваше веднага. Трябваха ми три години, за да се влюбя в него безумно", казва Мери в едно интервю след смъртта му. Тя стои далеч от оргиите, но се намесва в делата на групата, влияейки силно върху имиджа му в началото на 70-те. Прическата, черният лак, впитото трико, дълбоко изрязано на гърдите, са нейно дело.

Приятелите на Фреди никога не са могли да я разберат - тя не е платоническата дружка на гея, нито момиче, готово да се принесе в жертва на развратния бог на рокендрола. Двамата живеят спокойно, взаимното доверие и приятелството напояват връзката им постепенно, както приливът превзема брега. Защо не са се оженили? Фреди е достатъчно откровен, за да й каже, че не е тип семеен човек. Мери го приема. Каквото и да са правили един с друг, никога не са се наранявали умишлено. Впрочем за нейния 24-и рожден ден Фреди й подарява пръстен. Поднася й го смутен в голяма кутия, в която има по-малка, след това още една и накрая - египетски пръстен със скарабей, древен знак за щастие и успех. Фреди никога не е правил обикновени подаръци. Той не вярвал в обикновени неща. Неговата религия е зороастрийството, което води корените си от древна Персия. Всъщност церемонията на погребението според завещанието му била проведена по обичаите на зороастрийската религия. Най-тежкият грях според тази религия е лъжата.

1982 г., истината
„Реших да ти кажа истината...", така започнало признанието, което Фреди смятал, че дължи на Мери. Истината за неговата бисексуалност. В интервютата Мери Остин споделя, че отдавна очаквала тази истина. Усещала, че нещата между тях не вървят. Истината не я шокирала. Имало сълзи, имало драма, но странно - раздялата им като че ли ги свързва още повече. А може би Фреди е бил достатъчно честен, за да я освободи от мъчителните угризения, че не може да му помогне в оставащата част от Пътя?

След раздялата Фреди й купува къща, чиито прозорци са срещу неговите, и за да скрепи приятелството им, я прави секретар на музикално-издателската дейност на групата.
Следващите години на гениалния музикант са белязани от духовно и физическо самоунищожение. Много музиканти плащат висока цена за славата и божия дар, но Фреди е платил като че ли най-високата цена. Без да се пазари.
В Мюнхен, където се преселва за дълго (световната столица на гей културата), Фреди Меркюри се отдава на разврат с млади мъже с вид на тираджии. Продуцентът на групата, Рейнхолд Мак, си спомня: „Такива харесваше. Притежаваше стотици." В сексуалните му игри се включва и една жена, с която той се запознава в гей бар - Барбара Валънтайн. Любимата актриса на големия режисьор и актьор Фасбиндер тогава е на 50, но изглежда зашеметяващо, поклонничка е на сексуалния екстремизъм. Двамата харесват мъже и често се събуждат в едно легло с общ любовник или любовници. Дори по едно време живеят заедно в една квартира, а тя пътува заедно с групата по турнета. Цели три години те свалят заедно мъже, бият се и се карат заради тях, споделят едно легло и една самота, пътуват. В Рио де Жанейро например двамата, пияни до безсъзнание, завличат в хотелската стая един млад мъж от охраната, събличат го и изхвърлят през прозореца дрехите му. На Барбара също принадлежи част от сърцето на музиканта, но онази, тъмната, плашеща, кървяща част. От тази своя тъмна страна Фреди винаги се е стараел да предпази Мери. Барбара си спомня, че след оргиите у него настъпвал срив, пристъпи на истерия, при която удрял главата си в стената, мятал се из квартирата и трошал всичко наоколо. Само час след тези изстъпления Фреди акуратно измивал кръвта от лицето си и се заемал да полива цветята. Именно тя забелязала по кожата му характерните сиви петна и тъй като добре знаела какво означават, го завела на лекар.

Диагнозата ги шокира и двамата се разделят след три години връзка. Причината, впрочем, се нарича Джим Хътън, млад готвач, автор на нашумялата книга „Меркюри и аз", в чиито ръце по-късно умира музикантът. Фреди се връща с него в Лондон. Малко преди да умре, Барбара го посетила в дома му в Лондон и върнала златния ключ от квартирата им в Мюнхен - едно символично сбогуване с приятеля от лудите години на рокендрола.

Мери и сянката на Фреди
Днес Мери Остин е на 65 години, има двама големи сина от два брака. „Мъжете ми винаги усещаха сянката на Фреди и не бяха достатъчно силни, за да живеят в нея", горчиво заключава Мери в интервю. Огромното имение в Кенсингтън е нейна собственост, но много често в него влизат екскурзианти - фенове на групата, а каменният му зид е нашарен с графити от тях. Първите месеци тя не е спала заради огромната отговорност, която й се стоварва с многобройния персонал и управлението на имението, както и обвиненията към нея. Тя е запазила всичко така, както го е харесвал Фреди. Цели пет години след смъртта му не е смеела дори да седне на леглото, в което е издъхнал.

 

„Беше мъчително да го гледам как от ден на ден отслабваше и болките се усилваха. Един ден реши да постави точка и отказа лекарствата. „Добре, съгласен съм - отивам си", ми каза той... И умря с усмивка на лицето. Не съм виждала у никого такова мъжество", спомня си Мери за тези покъртителни дни, когато е идвала в дома на умиращия от СПИН мъж бременна с второто си дете. Тя е откровена пред списанията, когато казва, че е загубила любовта на живота си.

Само Мери знае къде е прахът на гениалния музикант - това е негова заръка, написана в завещанието - да го погребе, без да съобщава къде е прахът му. Половината от състоянието на Фреди, оценявано на 30 млн. лири стерлинги, е станало собственост на Мери пет години след смъртта му, както и 50 процента от бъдещите доходи. Половин милион е получил последният му любовник Джим Хътън, както и имение в родната му Ирландия, половин милион е завещал на личния си асистент, шестцифрени суми са получили телохранителят и шофьорът му. С част от парите Мери е основала фонд за борба със СПИН, със седалище в Монтрьо, където групата е имала звукозаписно студио.

На въпроса на един репортер дали в известен смисъл смъртта е предпазила Фреди от болезнените белези на остаряването, Мери отвръща: „Аз бих предпочела да е обратното, аз да бях умряла първа. По-добре би било той да тъгува по мен, отколкото аз по него."

Много хора се питат защо никой не е могъл да заеме мястото на Мери. „Мери беше моят единствен приятел. Друг не ми е нужен. Аз я смятам за своя жена, това беше истински брак", казва преди смъртта си музикантът. „Ние си вярвахме един на друг, а за мен това е достатъчно. Нито един мъж не бих могъл да обичам като нея."

 

Да, библейската благословия „заедно в скръб и болест, в радост и тъга" май се оказва доста по-сложна за преглъщане, отколкото са обществените нагласи и свободните емоционални валенции на човек, но нали това е любовта?