Тази снимка е правена някъде през 1945 г. от Николас Мърей. На нея са Фрида Кало, художничката, която рисуваше с кръвта на сърцето си, и певицата Чавела Варгас, която направи световноизвестен стила ранчера с дълбокия си, разтърсващ, чувствен глас. Две жени, превърнали се в символи на горещата, страстна, мистична душа на Латинска Америка.

Дали са имали връзка? Вероятно да, казват изследователите. Американски журналист публикува преди няколко години нов откъс от старите дневници на Фрида Кало, за да докаже нейната бисексуалност, както и тезата, че двете изключителни жени са имали връзка. А Чавела Варгас никога не е отричала своята хомосексуалност, макар че я признава публично едва през 2000 година, когато е на 81.

Фрида е на 38 години на снимката. Все още не е нарисувала жестоката си картина „Без надежда“ – жестока към самата нея, към Съдбата, отнела младото й тяло и майчинството. Все още не е преживяла поредната неуспешна операция за присаждане на кост, както и ампутацията на десния си крак, които ще я приковат към леглото и инвалидната количка. Или пък вече е преживяла всичко това? Все пак картината „Без надежда“, на която Фрида лежи върху легло сред пустинен пейзаж и кървав облак от кошмарни създания се издига от тялото й, е датирана през 1945 г. Но нищо от тези страдания не е изписано на лицето й на снимката. На нея Фрида се усмихва срамежливо, а в усмивката е цялата й душа, нейната топлина и жажда за живот, която тя щедро пръска.

Чавела Варгас е с 12 години по-млада от Фрида. Все още неизвестна певица, тя има необикновена съдба. Родена е в Коста Рика, родителите й се развеждат и я изоставят съвсем малка при чичо й, там се разболява от полиомиелит и почти ослепява. Индиански шамани успяват да я излекуват, преди да избяга на 14 години в Мексико, където си изкарва хляба, като пее на улицата. Именно на улицата я открива Хосе Алфредо Хименес, друга музикална легенда на Мексико, точно както се е случило и с Едит Пиаф. През 60-те години, когато за пръв път публично се говори за сексуална революция и секссимволи, а жените откриват минижупа, Чавела се облича в мъжки дрехи, пие като мъж, пуши купища цигари и кара колата си на ръба на възможностите. По-късно в книгата си споделя, че никога не си е тръгвала с мъж от баровете, че никога не е спала с мъж.

Спомняте ли си я във филма „Фрида“? Гледа право в очите Салма Хайек, която играе Фрида, подава й шише с текила и пее с продрания си втрисащ глас песента „Ла йорона“ (оплаквачката – от испански). Лицето й е като изсечено с чук и длето, с дълбоки бразди и почти черно-сива кожа, с горящи очи и толкова стаена страст, че ще пръсне екрана. Чавела живее живота по своя начин – задимените барове, в които пие до забрава, са нейният дом, непознатите жени са нейната мимолетна любов, цигарата в ръката й е най-вярна приятелка. Митове и легенди обвиват нейния живот. Според една от тях Чавела пее на сватбата на Лиз Тейлър и третия й съпруг Майк Тод в Акапулко, а после прелъстява Ава Гарднър. „Това, което ме нараняваше, не беше моята хомосексуалност, а фактът, че хората се държаха с мен като с чумава“, казва Варгас в книгата си „Ако искате да знаете моето минало“.

Чавела е близка с много от емблематичните личности на миналия век. Сред тях е Педро Алмодовар, когото тя нарича „моят мъж“ и му подарява музиката си за неговите филми. А той казва: „Няма достатъчно голяма световна сцена за Чавела Варгас.“

През 70-те години тя е вече световноизвестна певица, пее с най-големите музиканти, има 80 албума, милиони почитатели и стотици концерти в най-известните зали на Европа и Америка. Това, което я сваля от сцената, е нейният тежък алкохолизъм. Чавела изчезва от музикалния свят след смъртта от цироза на своя близък приятел Хосе Алфредо Хименес. Първият й концерт след отшелничеството е през 2003 г. в Карнеги хол. Тогава Чавела, на 83, казва на журналистите, че не е близвала алкохол вече четвърт век. Твърди, че отново семейство индиански шамани я е излекувало от алкохолизма. (Едно от имената, с които тя се нарича в живота си, е Шаманката). Умира на 93 години, през 2012 г. в Геурнавака, Мексико, държавата, която смята за своя родина. Умира като истинска легенда, каквато остана в историята и Фрида Кало. В любимата си песен „Лас симплес козас“ (простите неща – от испански) Чавела Варгас пее: „Човек винаги се връща към местата, на които е бил щастлив. За да открие, че любимите неща от миналото ги няма.“