Тази година за пореден път „притичахме“ през Словения на път за Западна Европа и за пореден път се зарекохме да я пообиколим по-обстойно тази толкова цветна с преобладаващо зелено страна. (Това лято обявиха Любляна за зелената столица на Стария континент.) Единственото ни пренощуване тогава се оказа достатъчно, за да усетим духа на Словения и да поискаме да преживеем повече от нея.

Решихме да започнем от Постойна яма, една от най-големите пещери в Европа. Запазваме си по интернет къща за гости в село недалеч от нея – Нова вас. Там ще пренощуваме с приятели, които пристигат от Германия, и на другия ден влизаме в Постойна. Движим се без джипиес, следвайки маршрута, който сме си набелязали – село след село. Естествено не уцелваме от раз, спираме и питаме. Едно момче с голям камион жертвоготовно ни кара да го следваме, за да ни изведе на правилната отбивка от магистралата.

В центъра на друго едно село нито една от табелите на петкрако кръстовище не насочва към Нова вас. Мъже пият вино в кръчмата и със светнали сини очи подробно ни упътват. Караме по третокласни според нашите очаквания за транспортни връзки пътища – през отдалечени планински селца и махали. Перфектна настилка и маркировка. Движим се през гори, в които пътните знаци, указващи наличието на диви животни, не са формални – пътя ни пресичат сърни. Приятелите ни се обаждат, че са на 10 километра от Нова вас, казваме им направо да се срещнем там. Когато стигаме, тях ги няма. След дълги разговори се оказва, че са в Нова вас (най-после нека да кажа, че на български се превежда като Ново село), но някъде към Марибор, на 64 км от целта. Със съответните нецензурни реплики по адрес на двата си джипиеса и по нашите скромни аналогови указания пристигат след около час.

Нова вас е село от около 30-ина къщи. И е като всички останали малки и по-големи селца, през които минахме – с огромна църква на най-личното място, с две кръчми, поща, медицински център, начално училище, средноголям супермаркет и бензиностанция. Дворовете нямат огради. Но всяка кокошка си кълве възпитано до своята си къща, всяка крава си пасе в оградената с електропастир ливада... А останалото са цветя, цветя, цветя. В цялата селска част на Словения, както и тук, изглежда се таксува като углавно престъпление липсата на цветя по прозорците. Дори и на видимо безлюдни къщи в селото первазите преливат от цветя!