Димитър Митовски е един от много малкото български режисьори, в чиято филмография присъстват два филма, селектирани в Седмицата на критиката на фестивала в Кан - късометражните „Върнете заека” (2005) и „Лошият заек” (2007) (и двата в съавторство с Камен Калев, режисьорът на „Източни пиеси” и др.). Завършил е художествено училище в Пловдив, след това анимация в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” в класа на Доньо Донев. В края на бурната 1989 г. заедно с група приятели и съмишленици основава групата „Ръб”, с която като художник работи и до днес, както ще разберете от интервюто.

Пълнометражният му игрален дебют като режисьор „Мисия Лондон” (2010) и до днес предизвиква диаметрално противоположни отзиви, но си остава най-касовият български филм за последните 20 години. Продуцираният от него и съдружниците му телевизионен сериал „Стъклен дом“ „откри“ и наложи в българското кино и театър ново поколение актьори като Радина Кърджилова, Луиза Григорова, Явор Бахаров, Бойко Кръстанов и др. Телевизионният сериал „Под прикритие”, на който Митовски е продуцент (заедно с Димитър Гочев), режисьор на някои от първите епизоди и по чиято идея е създаден, се разпространение в над 180 територии и е най-успешният български сериал от периода след 1989 г. За новите проекти, над които работи, можете да прочетете по-долу.

Митовски е автор и на идеята за онлайн токшоуто „Без прикритие" - онлайн шоу, изградено изцяло върху най-добрите, най-вълнуващите и най-запомнящите се моменти от култовия сериал „Под прикритие”. Всяка неделя можете да гледате нов епизод на „Без прикритие”. Водещи са Александър Сано (Косъма в „Под прикритие”) и Миленита (Ади).

Какво ви даде „Под прикритие” като продуцент? Какво научихте през тези пет години? Трите най-важни урока, които ви „преподаде” сериалът?

Като продуцент, “Под прикритие“ ми даде много опит, удовлетворение и надежда. Относно трите урока: върши си работата както трябва, за да успееш; талантът е най-важен, за да успееш; не се дoверявай на никого, за да успееш.

 „Без прикритие” е онлайн шоу, нов жанр за България. Това ли е бъдещето според вас? Какво мислите за сблъсъка между онлайн и традиционните медии?

Онлайн позиционирането не определя жанра на продукта, определя неговата премиера в онлайн пространството, както и по-различната му форма. "Без прикритие" е онлайн токшоу, предлагащо подробен разбор и анализ на петте сезона на най-успешния български сериал "Под прикритие"! Във всеки нов епизод водещите Александър Сано и Миленита се съсредоточават върху отделна тема, а феновете получават възможността да подредят най-любимите си сцени, откъси и персонажи в класации! Относно бъдещето смятам, че то е в съдържанието. Който създаде добро съдържание, може да го позиционира в интернет и да “прескочи“ програмната политика на телевизиите. Иначе сблъсък няма. Преди, за да имаш телевизия ти трябваше честота и лиценз. Сега има интернет и за да покажеш продукта си трябва само да го произведеш. Ако е добър продукт всеки ще го гледа. Е, трябва и малко маркетинг.

Преди сериала повечето от актьорите в главните роли бяха познати само на по-ограничен кръг публика, други като Ивайло Захариев бяха съвсем неизвестни. Днес всички те са звезди. Разкажете ни по-подробно как се спряхте точно на тях – интуиция ли е, опит или сериозен кастинг. От гледна точка на собствения ви опит бихте ли ни казали мъжете или жените понасят по-тежко известността?

Разбира се, че всичко е въпрос на сериозен кастинг. Всички актьори са го минали и то по два, а някои и в три кръга. Смятам, че каста на “Под прикритие“ е най-успешният каст в български сериал, и това се доказа и не само в България. Много от актьорите бяха забелязани и получиха предложения за участия в чужди продукции. Несъмнено най-големият успех е на Захари Бахаров в “Игра на тронове“. Известността пречи и помага, но в актьорската професия колкото си по-известен си по-успешен, така че трябва да я понасяш.

Завършили сте анимация. Рисувате ли понякога просто за удоволствие?

Завършил съм художествено училище, после и анимация. Винаги първо съм се чувствал художник и после режисьор. Не рисувам за удоволствие, а професионално. Последната ми изложба е с група Ръб, нарича се “Музеят ръб“ и може да се види в центъра за съвременно изкуство – “Баня старинна“ в Пловдив.

Как си спомняте Пловдив от вашето детство? Разкажете ни малко повече за семейството си.

Прекрасно детство и юношество, бях много свободен и щастлив. Семейството е моя лична територия и не я деля с никого.

Били сте близки приятели с художника Кольо Карамфилов, който ни напусна преди няколко години? Кой е най-яркият ви спомен за него и въобще – какъв беше той през вашите очи?

С Кольо сме изключително близки от ученици, приятелство, което ще остане завинаги. Най-яркият ми спомен е една снимка още от училище, на която е запечатан един скок от една огромна купчина от черни въглища и ние летим във въздуха. Приемам я като метафора за живота ни и приятелството, което имахме. Поклон пред паметта му, но още по-голям пред таланта му.

С какво се справяте в момента?

Както винаги със себе си.

Какво ви прави щастлив в настоящия момент от живота ви?

Клише е да кажа работата ми, но винаги е било така. Колко егоистично!

Най-доброто и най-лошото решение, което сте взимали?

Най-лошото да излъжа, най–доброто да кажа истината.

Казвате в едно интервю, че сте „комерсиален”. Какъв смисъл влагате вие в това определение?

Да създавам изкуство, което да радва хората, и да им носи надежда.

Работите ли по нов проект?

По много проекти паралелно. Това, което мога да кажа, е че работя по нов голям сериал, който е основният ми телевизионен проект, а в киното с Алек Попов работим по екранизацията на последния му роман “Сестри Палавееви“. Препоръчвам го горещо на вашите читатели.