„Ад”: По Дан Браун и това е всичко

Поредната „послушна” адаптация, която талантлив режисьор като Рон Хауърд прави по книга на Дан Браун, властелинът на бестселърите. Трилърът „Ад” е продължение на „Шифърът на Леонардо” и „Ангели и демони”, главен герой отново е д-р Робърт Лангдън и в неговата роля отново е Том Ханкс. Филмът е в кината от днес и отново едва издържаш до финалните надписи.

Ирина Иванова 14 October 2016

Разбирам и Том Ханкс, и Рон Хауърд. Има предложения, които наистина не са за отказване и вероятно това да участваш в поредица екранизации по Дан Браун, най-продаваният от най-продаваните, е точно такова. Според мен обаче някой трябва да хване Хауърд за реверите на сакото, да го разтърси хубавичко и да му каже: „Хей, Рон, спомни си кой си!” Навремето този режисьор направи филми като „Уилоу” и „Ед ТВ”, а сега се е отдал на посредствени продукции, през които буквално прозира умората и досадата, с които върти педалите, образно казано.

Том Ханкс ме забавлява по специфичен начин още от първия филм – „Шифърът...”, където си партнираше с Одри Тоту (тук на нейно място е Фелисити Джоунс - номинираната за „Оскар” актриса, която играе с Еди Редмейн в „Теория на всичко”). Забавлява ме неговият професионализъм „до дупка” и фактът, че той наистина дава всичко от себе си, за да направи пълнокръвен персонаж от този д-р Лангдън, който е функция на сюжета и нищо повече. И въобще подобен тип екшън-трилъри с професори, доктори или други учени, чиито мозъчни гънки през цялото време сякаш треперят в едър план, докато разрешават загадки, са просто смешни. Да гледаш понатежалия Том Ханкс, велик актьор без никакво съмнение, как бяга от някаква опасност с костюма, коремчето и старателно боядисаната си коса, е най-забавното и дори трогателно нещо във филма. И пак казвам – забавно е, а не нелепо, само защото Ханкс все пак е голям актьор.

Сюжетът на „Ад” е изграден върху изпитаната формула – човек, който не знае какво се е случило с него и защо, трябва да разплете събитията назад във времето, без да разчита на паметта си. Робърт Лангдън е преживял нещо ужасно и е изгубил паметта си. Както винаги романите на Дан Браун са натъпкани до козирката с паметници на изкуството – ренесансови, средновековни, каквито дойде – които носят тайнствени послания, шифри и са обект на конспирации. В случая това е знаменитата поема „Ад”, част от „Божествена комедия” на Данте и последният жокер, който ще дам е, че в този филм на нея гледат като на пророчество, а не като на художествена творба. И това ако не сме го гледали сто пъти вече!

Филмът е сниман във Флоренция, но дори това не ви спасява от досадата, която ще ви обхване след първите 50 минути. Е, поне така се случи с мен. Такава обикновено е съдбата на послушните, строго охранявани от студията-продуцент екранизации по бестселъри. Вярваме, че Рон Хауърд ще спре до тук.

 

1 КОМЕНТАР
1
bovadimi
20 November 2016, 21:51

Моите уважения към всички вас(списание EVA), но който е писал тази статия, очевидно или не е гледал целия филм, или не го е разбрал както трябва. Не заблуждавайте читателите си, филмът е страхотен. Според мен има и много важно послание, стига да стигнеш до него. :)

ТВОЯТ КОМЕНТАР