Петата част на шпионската екшън сага с главен герой Джейсън Борн (в ролята Мат Деймън) срещу комедията „Ловци на духове“, която наследява знаменития едноименен кинохит от 80-те, само че го пренася в наши дни и в главните роли не са Бил Мъри и още трима мъже, а Мелиса Маккарти и още три жени. И двата филма са в кината от петък.

Ако търсите зрелище, „Джейсън Борн“ е вашият филм. 45-годишният Мат Деймън отново е Борн, след като в предишната част от поредицата - „Наследството на Борн“ (2012) – неговият герой на практика отсъстваше, в резултат на което филмът претърпя логично фиаско. Деймън беше подсказал на продуцентите си, че след три Борн филма не иска повече да участва в поредицата и те го оставиха на мира за почти десет години, през които обаче – какво да се лъжем! – единствената силна роля на Мат бе в „Марсианецът“. Затова актьорът разумно и елегантно се върна към ролята, която го превърна в голяма звезда, при това звезда на новото поколение, защото неговият Борн е агент на ЦРУ от епохата на хибридните войни и високите технологии. Именно това завръщане е в основата на сюжета на „Джейсън Борн“ като трябва да добавя, че все пак Борн не е забравил и здравия ръкопашен бой. Режисьор отново е Пол Грийнграс, направил първите два най-успешни филма за суперагента, а Деймън е в компанията на знакови актьори като Венсан Касел, Томи Лий Джоунс и Алисия Викандер. Локациите, на които е снимана продукцията са много и изключително разноообразни – Берлин, Лондон, Рим, Канарските острови, Лас Вегас, Вашингтон, Исландия. Смяната на „пейзажа“ създава допълнителна, особена динамика на сюжета – класическа градска среда плюс малко екзотика плюс фантастичните картини от Вегас. Шпионските блокбастъри винаги са разчитали на този разкош и той винаги им се е отплащал. Спомнете си поредицата за Джеймс Бонд – без екзотиката, без далечните пътувания, без необикновения фон, тя просто губи енергията си, умира, изчезва.

Бих искала да напиша, че ако търсите чисто забавление „Ловци на духове“ на реж. Пол Фейг е вашият филм, но всъщност не е вярно. Малко поизветряла е „духовитостта“ на тази комедия за духове и хора, а четирите актриси в главните роли, начело с Мелиса Маккарти сякаш са приели прекалено насериозно факта, че всички ще ги сравняват с карето мъже от „старите“ „Ловци на духове“, амбицирали са се, навили са се. И в резултат дори духовете в новия филм ми се сториха прекалено пипнати, прекалено добре направени. В двата филма от 80-те и ловците, и духовете бяха по-наивни, по-несериозни, по-бутафорни и в това беше чарът им. Дори и днес – даваха ги по телевизията наскоро – те пленяват с лекомислената (поне на пръв поглед) смесица между примитивни визуални ефекти и момчешка, хулиганска небрежност към един почти комиксов сюжет. Хем фантастичен, хем делничен, но всичко е на игра, на майтап, съшито с бели конци и толкова, толкова смешно! И не на последно място – кой може да се мери с Бил Мъри с неговото каменно лице и ироничните му топли очи! Съжалявам, Мелиса Маккарти, това не е твоят филм. Между другото преди няколко години Мъри и Маккарти се появиха рамо до рамо в един поетичен и леко мелодраматичен филм „Свети Винсент“ и бяха чудесен, органичен тандем.

И двете кинопредложения за уикенда са добри, но по-скоро средни. Спокойно можете да ги пропуснете и да се качите на някаква прохладна надморска височина например. Ако обаче някой приятел ми се обади и ме попита от упор „Кой от двата филма?“ ще му кажа: Борн.